ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Фалшиви герои

Фалшиви герои
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Психотерапевт, нутриционист, арт терапевт, сексолог, домашен градинар, интериорен дизайнер, детски фотограф, йога учител... Хората, които моделират нашия съвременен живот. Хората, на които вярваме, че могат да направят живота ни по-добър. Те са днешните титани на знанието, те са тези, които ни помагат да преминем през живота с просветление и да направим нещата правилно и красиво. Колко от тях обаче наистина знаят какво правят, имат право да го правят и спазват елементарни етични норми?

В България, страната на митоманите, всичко е възможно. Всеки, с малко повече хъс и желание, дори и с повърхностни знания в дадена област може да направи публична кариера и да си нарисува ореола на учен човек.

Българските медии са станали виртуози в създаването на фалшиви идоли с предполагаеми дипломи и натрапчив стремеж да възпитават и ограмотяват. Когато някоя находчива мома вдигне шум около себе си, медиите не я питат какво е завършила, а просто усилват шума – и колелото е готово да се втурне по нанадолнището. Издателите не питат може ли тя да пише и има ли какво да каже, а броят участията й в сутрешните блокове. Ако са повечко, й дават да напише книга. Редакторът се е хванал за главата, но накрая тя краси корицата и обяснява на захлупените българки как да правят секс, така че мъжът им да не си хване любовница. След книгата идват курсовете – тук, в специалното й студио или там, по екзотичните острови. Лични консултации, участия в риалити формати, корици на списания с две-три хиляди тираж. Това е, тя е звезда. И не просто каква да е, а човек, който дава знания на останалите – ментор, гуру, просветител.

В интернет е достатъчно да знаеш с десет процента повече от останалите, за да те възприемат като специалист. И много хора правят бизнес от това.
Бумът на блогърското поколение умножи и дори взриви феномена на знаещия човек, специалиста, на този, който има знания и желания да ги споделя с останалите. Според едно изследване в интернет е достатъчно да знаеш с десет процента повече от останалите, за да те възприемат като специалист. И много хора правят бизнес от това. “Нутриционисти” правят диети по скайп, без дори да са видели пациентите си. “Психолози” правят групи за терапия, без да са си взели дипломата за завършено образование.

Аз лично съм попадала в капана на мита, ходила съм при известна българска терапевтка, която срещу стоте лева, които й давах на час, ми разказваше как си прекарва ваканциите на Френската ривиера като пример за това как трябва да си почивам и аз – качествено. Но тя е много добра в създаването на собствената си легенда, почти колкото една известна фотографка на деца, която след участието си на няколко форума за фотография си е повярвала дотолкова, че създава нелепи и кичозни сетинги и снима безобразно на автоматичен режим момиченца на по пет годинки с нанизи от перли на врата и червило на устата.

Но не са виновни те, не. Виновни сме си ние. За това, че преди да отидем “при специалист”, не проверяваме други източници на информация за него освен собствения му сайт. За това, че поверяваме здравето си – физическо и психическо – на самозвани лечители и терапевти, без да си даваме сметка, че това може да е пагубно. За това, че нямаме елементарни критерии – морални и естетически. Че поверяваме децата си в ръцете на хора, които ги превръщат в посмешища, а ние им плащаме.

И тук не говоря за талантливите хора, които искат да се развиват в дадена област; много такива пишат при нас и споделят опита си с вас, нашите читатели. Не говоря и за тези, които се ограмотяват чрез курсове, за да повишат квалификацията си и после се опитват да предадат знанието си на другите. Говоря за онези, които безогледно са превърнали в бизнес посредствеността си и ни задушават в прегръдка на мнима компетентност и лош вкус.Чувала съм интелигентни хора да твърдят, например, че Наталия Кобилкина върши полезни неща за сексуалното ограмотяване на българите. Но съм прегледала и книгата й, която любезно ни беше изпратена от нейното издателство. Тя е потресаваща смес от начален курс по психология, откровен шаманизъм и махленска мъдрост, облечена в опаковка на съвременна сексуална просвета. И честно казано, не знам дали нивото на тази книга говори зле за авторката й или за нейните читатели...

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...