Раждат се от малки сайтове. Бомбардират с гръмки заглавия. Така влияят на емоциите и приспиват ума. Разпространяват се 6 пъти по-бързо от истинските новини. Могат да предизвикат войни и да манипулират избори. Носят и пряка опасност за здравето, след като накараха цяло поколение родители да се съмняват дали да ваксинират децата си. А в Лондон анализите вече са единодушни, че фалшивите новини са в основата на излизането на Великобритания от Европейския съюз, т. нар. Брекзит.
Как да се предпазим от манипулация, особено когато тя идва от средства за масова информация? Такива в днешно време могат да се нарекат всички сайтове в интернет и дори социалните мрежи. Феноменът на фалшивите новини отново е под светлината на прожекторите, особено с наближаващите избори за Европейски парламент в края на май.
Статистиката показва, че 80% от европейците са били жертва на фалшиви новини.
За мащаба на България това означава, че всеки ден близо 2 милиона души от активното население рискуват да бъдат манипулирани.
Според изследване всяка минута по света се изпращат 160 милиона имейли и стотици хиляди постинги в социалните мрежи. Ако само малък процент от тях съдържат фалшива новина, проблемът наистина има огромни мащаби.
Противоотровата срещу фалшивите новини всъщност е да се прави разлика между комуникация и информация.
Комуникацията е всичко – в Туитър, във Фейсбук. Хората се събуждат сутрин и ни казват какво са закусвали – това е комуникация. Информацията трябва да бъде нещо различно. Информация са новините, произведени от професионалисти, които отсяват за какво е важно да се пише и си изкарват прехраната с журналистика.
Бясното развитие на технологиите в живота на хората ги подлъгва да смесват двете понятия. Вече всеки се информира, както и когато може. Сега всичко е преплетено и е много трудно да се различи, но именно това е задачата на добрата журналистика. Навремето казвахме, че първата жертва на войната е истината. Сега истината е принесена в жертва дори без класическа война. На бойното поле нямаме трупове, а новини. Така че предизвикателството е да се различават реалните новини от политическите офанзиви например.
И още...
Класическите начини за проверка изискват тренировка на ума. Трябва да се внимава кой е източникът, кой е сайтът и кой е собственикът му. Заглавието не трябва да ви хваща за гърлото. При фалшивата новина то винаги е сензационно, но често информацията в статията не му отговаря. Заглавията умишлено са бомбастични, за да влияят първосигнално върху емоциите и да генерират трафик към съответния сайт. Вторичната цел е те да бъдат безкритично препечатани и разпространени в Интернет и извън него, като така постигнат определени геополитически или чисто финансови цели.
За да е истинска, информацията трябва да е подписана от разпознаваем автор, а медията трябва да има седалище или най-малкото имейл адрес. Цитираните източници също трябва да изострят вниманието ви – дали са достоверни или изобщо не са посочени. Не на последно място – трябва да се гледа датата на публикацията. Нерядко се препечатват стари текстове, които вече са били опровергани, но не всеки е имал възможността да се запознае с истината. И накрая – фалшивата новина може да е просто шега. Тогава тя има за цел да тества способността на хората да мислят самостоятелно. Сайтовете, които правят такива експерименти, заявяват открито на страниците си, че информациите, които публикуват са измислени, макар и с по-малки букви.
Звучи по-трудно да се направи, отколкото да се каже. Но на помощ идва вродената интелигентност на младите поколения. За тях няма никакво съмнение, че медиите трябва да са в услуга на обществото, не на правителствата. И в този смисъл инициативата на Европейската комисия да направи своя мрежа от служители, които да проверяват фактите в услуга на журналистите или както се рекламира – в услуга на истината, се посреща с недоверие.
Младото поколение наистина се ориентира по-добре в социалните медии, защото е израснало с тях. Затова двайдетгодишните са наясно откъде идва източникът на информацията и често не е нужно да минават през цялата проверка. За тях социалните мрежи не са достоверен източник. Фейсбук и Инстаграм са по-скоро платформа за общуване. И ако всички научим урока си така, ще можем да разобличаваме фалшивите новини. Без последствие за обществените процеси и без да страх за оцеляването на журналистиката.
