Общество

Фестивален уикенд в Пловдив

Лично според мен, а и според няколкото познати и приятели, с които можах да обменя впечатления от фестивала, заглавията на различните прояви сами по себе си бяха значително по-интересни и гръмки от самите прояви (за съжаление). Това важеше както за повечето изложби, така и за инсталациите и останалата част от мероприятията. Почти нямаше нещо, които да ме накара да спра, да ме впечатли, да ме намери, без аз да го търся.

Фестивален уикенд в Пловдив

Настъпи уикендът, в който бях отложила всички пътувания извън града заради предстоящия уличнен фестивал на „Отец Паисий“ в Пловдив. Неговата програма обещаваше пръскане по шевовете. Повече от шестдесет различни участника, десетки изложби и инсталации, музикална и парти програма, фестивална къща с експозиции, многобройни улични активности, както и богата специална програма. Всичко това, вместено в рамките на по-малко от три дни (от петък вечерта до неделя включително) и ситуирано на територията на една улица – емблематичната за Пловдив улица „Отец Паисий“, която е успоредна на пешеходната Главна и се спуска от Джумаята до Централната Поща.

Заявка за един безкраен празник с всевъзможни културни прояви, изследващи човешкото поведение във всичките му форми и отраженията върху градската среда. Програмата беше, както е запазената марка на организаторите, достатъчно разнообразна и ексцентрична (на места бих добавила и леко непонятна), за да може всеки да намери нещо за себе си. Ето и част от фестивалните предложения: Арома-психо тест Уличници ли сте; прожекция “Транссексуален живот; кулинарна акция под надслов Гола консумация; инсталация Инструктиращ шлем; интерактивна акция,изложба и игри, обединени в “Поведението ТАБУ и улична акция “Автоматичен генератр на котешко съдържание за интернет.

Лично според мен, а и според няколкото познати и приятели, с които можах да обменя впечатления от фестивала, заглавията на различните прояви сами по себе си бяха значително по-интересни и гръмки от самите прояви (за съжаление). Това важеше както за повечето изложби, така и за инсталациите и останалата част от мероприятията. Почти нямаше нещо, които да ме накара да спра, да ме впечатли, да ме намери, без аз да го търся.

Като цяло ми се струва, липсваше и фестивално настроение, атмосфера, липсваха и достатъчно хора. Всеобщото мнение – “нищо особено”. Още повече в самата програма нямаше допълнителна информация за отделните събития (освен място, дата, час и участник ) и на пръв поглед интересни заглавия като “Икономически игри” и “Street haircut” колкото провокираха посетителите, толкова и поставяха въпроса, какво пък сега ще е това, сломяваха и без това не особено големия им ентусиазъм. Интерактивните провокации към хората от улицата очевидно не бяха достатъчно интересни или достатъчно добре представени, защото мнозинството (трудно е да се говори за такова) оставаше пасивно към тях. Или пък посетителите не бяха достатъчно смели и непредубедени, за да се оставят да бъдат провокирани. На моменти си мисля, че ако същото това събитие се проведе в София, би имало много по-голям успех. Но тук вече се отваря една съвсем друга тема...

Самата аз се престраших да сложа един от инструктиращите шлемове на главата си, които представляваха каски с вградени в тях слушалки и звукозапис, даващ инструкции от сорта на “вдигнете лявата си ръка” като идеята е да се разкъсат “невидимите окови, с които контролират съзнанието ни”. Е, на мен не ми се получи... Една друга улична инсталация също изглеждаше интригуващо – поставените на различни места из улицата шапки с надпис “Сложи ме”, но въпреки написаните инструкции, така и не ставаше ясно, каква точно е идеята на така наречения проект “Под шапката на местните”.  

Но без значение колко силно е това конкретно издание на фестивала „Отец Паисий“, бих искала да изкажа поздравленията си към организаторите на събитието, които за пореден път по свой начин успяват да осмислят, активизират и комуникират града ни със средствата на изкуството. Искрено се възхищавам на хора като тях, които имат идеи, имат воля и енергия, за да ги реализират. Защото този фестивал се превърна вече в традиция за културния живот в Пловдив, а това не е никак малко, без значение колко оспорвана е културната му стойност. Също така и защото е впечатляващо как са успели са да ангажират и мобилизират почти всеки сантиметър от улицата - заведенията, дюкяните, хората, изоставените билборди, дори уличните котки...

Пожелавам на организаторите неспиращо вдъхновение и енергия за един още по-вълнуващ фестивал догодина!
 
За автора:
С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да потвърдят поверието на немците, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Тя е немски възпитаник, (завършила e висшето си образование в Германия), но това не и пречи да обожава прословутия Пловдивски айляк, на който смята да отдели специално внимание в някой от следващите си постове. Щастлива майка на чаровно двегодишно момиченце, тя е свила семейно гнездо в любимия роден град Пловдив, от където ще ни информира за  всичко, което според нея си струва да бъде споделено.