Не съм от мрънкачите и никога не съм чакала някой друг да ме вади от трудните ситуации, в които съм попадала. Винаги съм се стараела да се справям с наличните ми ресурси, да се надскачам и да търся колкото се може повече възможности – за развитие. Не ме е страх да работя и не знам какво е да си „директор на водопад“ – мечтана длъжност, която никога не е вакантна за хората извън кръга на богопомазаните.
До вчера вярвах, че колкото и да е трудно, ще се справим с общи усилия и ще излезем от кризата по-силни, по-умни и с променена ценностна система. Днес, след вчерашната пресконференция на правителството, посветена на икономическите мерки, разбрах, че лошото тепърва предстои. Държавата ни се готви да ни продаде, залъгвайки ни с фалшивите си икономически мерки. И ако си мислите, че те са безумни – не се заблуждавайте, не, не са. Те са добре премислени и целят да запазят държавата и силните на деня, но не и нас. Няма да влизам в икономически анализ на мерките, макар и да съм икономист по образование, просто няма смисъл. Вече достатъчно експерти се изказаха, особено в интернет пространството, което все още може да се похвали със своята автономност.
Ясно е какво се цели – пълен банкрут на малкия частен предприемач, защита на банковите институции, запазване на държавния ресурс и необезпокоявано разграбване на частния бизнес. Да, разграбване! Защото след като продадем „майбасите“ и платим заплатите на своите служители, ще се наложи да платим кредитите си, наемите си, комуналните си сметки и ДДС-то, което според Владислав Горанов – перефразирам, защото нямам сили да го изслушам още веднъж – „се плаща от хората, а не от бизнеса, но вие няма как да го разберете“. О, ние го разбираме и още как. Да, в повечето случаи е точно така, но когато говорим за междуфирмени отношения и забавяне на плащанията с месеци, то се плаща от фирмите предварително и авансово на държавата, защото тези средства още не са постъпили и платени от насрещния контрагент. Но няма значение, и това не е най-страшното.
По-страшното е, че тези хора си позволяват да се държат с нас като с крепостни селяни, които, видиш ли, имат някакви претенции и всячески отказват да приемат, че всичко, което предлагат, не само няма да помогне на фирмите, но и ще ги тласне към масов фалит. И ако досега си мислехме, че нямаме нищо общо помежду си, то вече е ясно (и това е едно от положителните явления след появяването на COVID-19), че всички сме свързани помежду си. Няма „богати и красиви“, няма „бедни и грозни“, няма Европа, няма САЩ или Китай. Всички сме в кюпа и сме взаимозависими, но с една основна разлика – някои имат щастието да са се родили или живеят в държава, която има отношение към гражданите си и е съпричастна към проблемите им.
И да, колкото и да е невероятно, успяхме да обеднеем за 10 дни. Не ме е страх за нас, но ме е страх, че зад привидната некомпетентност на правителството стои поредната схема, която цели да ограби не само нас, но и децата ни и да успее да съсипе частното предприемачество и бизнес. И след като всичко свърши, а то е ясно, ще свърши в един момент, трябва ли да се примирим, че от нас се очаква да разпродадем бизнеса си на безценица? Нека е ясно, всички са засегнати, няма почти никой, който да не е съсипан от ужас какво може да се случи за толкова малко време с живота и работата му. Да, има сектори, които са пряко засегнати от директивите в закона за извънредното положение, но те са само на повърхността на айсберга.
FOR SALE! Това е положението, дами и господа! Готови ли сте да ви продадат за жълти стотинки или е време да надникнем извън балона си и да кажем на господа управляващите, че отказваме да слушаме глупостите им, отказваме да приемем, че всички ние трябва да затегнем коланите и да се храним с „мазнинката“, която сме натрупали, а те да ни залъгват с фалшивите си мерки и да продължават да се хранят на наш гръб!
