Общество

Ген. Мутафчийски - (без)спорният герой на нашето време

Le Temps определя военния доктор като един от най-противоречивите в страната

Ген. Мутафчийски - (без)спорният герой на нашето време

Една от най-големите новини напоследък около генерал-майор Венцислав Мутафчийски, шеф на НОЩ (Националния оперативен щаб в борбата с коронавируса), е това, че попадна под вниманието на швейцарския вестник Le Temps. Всеки сам трябва да реши за себе си дали да се довери напълно на мнението за военния лекар в чуждата преса. Но трябва да се има предвид, че написаното е от журналиста Александър Леви, който е от български произход и най-вероятно вкарва малко допълнителен патриотизъм в текста. И независимо че не съм съгласна да сложим розовите очила, определено споделям мнението на автора, че Мутафчийски за отрицателно време се превърна от непознат извън болничните среди лекар в популярен човек в страната. Както казва авторът – популярен, но противоречиво популярен. Възхваляван от едни, отричан от други, той се опита да демонстрира такъв професионализъм пред микрофона, какъвто, твърдят колегите и пациентите му, години наред е показвал в операционната зала. Но дали се справи? 

Мутафчийски говори добре, разбираемо и грамотно. Но не съм сигурна, че ролята на "лошото ченге" е тази, която най-добре му пасна. "Преносителите на лоши вести ги убиват, на път сме да ни убият", обяснява той възприемането на щаба и личността му от страна на  "публиката". Но някак през цялото време по време на брифингите на щаба той ми стои като онзи наистина талантлив актьор, който можеше да се впише много по-добре във филма, ако сценаристите не се бяха провалили именно с неговия персонаж. Давам си сметка, разбира се, че Мутафчийски е военен хирург, с мисии в Ирак и Афганистан, оперирал е войници и цивилни не само в мирната ни родина, но и в много зони на конфликти. Той няма време за мили думи и протяжни обяснения. "За съжаление не ни е позволено да правим манипулиране на данните с цел да се харесаме на хората. Това и за нас е емоционално изчерпваща задача – цял живот като лекари сме поднасяли лоши вести на пациентите си", казва ген. Мутафчийски. Затова и вероятно не е и много реалистично да говори нежно и спокойно, все едно е лаборант в детска клиника. А като добавим и наистина безумните и повтарящите се въпроси от страна на журналисти, някак е естествено да губи търпение. 

Но не бива. Защото в ситуация, в която всички ние преживяваме тежки моменти –  страхуваме се болестта да не повали нас и близките ни, изправили сме се пред предизвикателствата на изолацията и икономическа криза, е редно някой да ни похвали. Да ни каже, че всички ние, които се лишавахме от приятели и роднини, от паркове и планини, от събирания на открито и закрито, се справяме чудесно. Да пренебрегне не много смислените въпроси, с които се търси повече информация за читатели, зрители и слушатели. Защото и журналистите са хора. И те имат деца и възрастни родители, и те се опитват и да работят, и да се пазят. 

Смятам, че като граждани сме заслужили да ни се говори бавно, спокойно и с достатъчно детайли, които да бъдат разбрани и от тези от нас без медицинско образование. Но от друга страна колко от нас наистина се държаха като граждани и се съобразяваха с предписанията на щаба?

Противниците на генерала и драконовските мерки веднага ще апострофират  ама те, предписанията, бяха идиотски, противоречиви. Така е, но тези противоречия не се случиха само у нас, такава беше и ситуацията в Хърватия, Германия, Франция и Италия. Не защото Мутафчийски е добър или лош, а защото ситуацията е абсурдна, различна, плашеща не само отделните граждани, но и управляващите. 

Истината е, че както казва и швейцарският Le Temps, България се справя добре. Показват го резултатите. И независимо дали чакаме с трепет Мутафчийски да влезе всяка вечер в домовете ни, дали избираме да ставаме и лягаме с него, или се доверяваме на най-големия му опонент за протовоепидемичните мерки  доц. Мангъров, стратегията на България за ограничаване на заразата работи. Засега. 

Аз, подобно на Мутафчийски, съм застъпник на тезата, че рискът не трябва да се омаловажава. И аз предпочитам огнищата на вируса да бъдат изолирани без или със сложни системи на проследяване, но преди всичко със здрав разум. Дори и реплика като тази: "В София сме загрижени дали фризьорските салони ще останат отворени, когато трябва да се подготвим да загубим човешки животи, включително тези на най-скъпите ни", да е рязка за много честно трудещи се хора, все пак тя е извадена от контекста. И е добре да не забравяме кога и защо беше изречена в момент, в който въпросите на брифинга наистина се въртяха около фризьорските салони и кафенетата в столицата ни, докато в Италия болниците бяха препълнени и погребваха жертвите на коронавирус в общи гробове. 

И още ... 


Не знам дали е заслуга на Мутафчийски, че наложихме драконовски мерки навреме. Не знам и дали той е перфектен. Доста спекулации имаше около това дали и доколко българските медици са подготвени адекватно за пандемията. Помните, в началото на здравната криза у нас се шиеха и се даряваха маски, шлемове и защитни облекла от частни лица и организации за медицинските заведения в страната. От преминали през ада на коронавируса у нас знам, че тестването на контактни с болните хора също не става така, както Мутафчийски и щабът обещаваха. Оказва се, че дори и най-близките членове на семейството не се тестват, ако нямат изявени симптоми. А ако все пак имат желание да разберат дали са носители на вируса, могат да го направят срещу заплащане в избрани лаборатории.

Попитан за необходимостта да се предприемат "специални" мерки относно ромското малцинство, редовно обвинявано за всички болести в България, Мутафчийски ядосано задава реторичен въпрос  "В кой век живеете? Спомняте ли си кой в ​​историята е правил статистически данни на етническа основа?“.

Ясно е, че не само ромските махали са огнища на вируса. Ето че и области със смесено население, като Видин, могат да се превърнат в такива с висок дял на заразени за отрицателно време. С поредица от груби грешки и на централните, и на местните здравни органи Видинска област се превърна в най-големия пробив на COVID-19 у нас, а генерал Мутафчийски коментира случилото се като "пренебрегване на мерките за безопасност". Крайдунавският град е с три активни тежки огнища в старчески домове и дом за деца с увреждания, с над 10% от медиците с положителни проби за коронавирус, което означава около 40 заразени медицински лица. 

Но всъщност това е сериозен дефект в превенцията, а отговорността за него би трябвало да се приеме и от щаба на Мутафчийски. Защото определено нарежданията от Централната референтна лаборатория и проф. Кантарджиев да се предоставят безплатни тестове единствено на лица със симптоматика, а не и на контактни с доказано болни лица, не е особено ефективна превенция. Контактните хора остават под карантина и наблюдение на личния лекар, който обикновено ги "наблюдава" по телефона,  което определено е тревожна тенденция.

А на нас ни остава да се надяваме, че за видинските медици, които не искат да бъдат изнудвани да плащат по 50 лева на регистратура, за да се тестват за вирус, който ги заплашва по време на работа, няма да стане прекалено късно. Толкова късно, колкото стана за двете лекарки, които загубиха борбата с коронавируса  д-р Илияна Иванова от Сливен и д-р Нели Пандова от столичната "Спешна помощ". 

 

Дали Германия стъпва на "тънък лед" с отслабването на мерките срещу коронавируса?