[[more]] И тази година най-възторжено се присъединяваме към призива на Георги Господинов. Всъщност той нарича това своя лична кампания, чието начало е поставено през 2007 г. „Подари книга за Коледа“ – толкова простичко, а всъщност така необикновено.
Не знам за вас, но мен тръпки ме побиват от цялата тази лудост, която всеки декември прави предпразничните дни да изглеждат като поредица от черни петъци. В последните години все търся начини да си го спестя. Не казвам, че не купувам подаръци, напротив. Аз обожавам да подарявам подаръци. Извън клишето, индивидуални, с послание, мисъл и смисъл. Такива, които казват нещо, а не отбиват номера. Такива, които са избрани лично и с внимание. Ето защо смятам, че книгата е именно такъв подарък.
Знам, че навярно има хора, които не четат. И на тях подарете книга. Има и такива, които сякаш имат всички книги на света. Нищо, рискувайте и изберете нещо в книжарницата и за тях. Защо ли?
„… Защото подаряването на книга е хубав жест. В това има вкус и една особена естетика. Има екология на духа. Не знам как да го обясня. Не е като да подариш дезодорант или лек автомобил.
Защото книгата е много личен подарък. Защото подаряваш думи, подаряваш история. И казваш нещо през нея на този, комуто я подаряваш.
Защото книгата е бавен подарък, подарък, който трае. Не го изхарчваш, изпиваш, изпръскваш и не изхвърляш празната му опаковка. (То също е част от екологията.) А това да подариш книга на Коледа е нещо съвсем специално. В него има стил, ретро.
Защото Коледите са направени от книгите, които сме чели, от историите, които са ни разказвали. Спомням си много ясно „Малката кибритопродавачка“, която получих като дете, и скришната сълза, през която я препрочитах. Как би изглеждала Коледата без тази история. Или без „Даровете на влъхвите“ на О’Хенри. Или без Дикенс, в който можеш да потъваш до безкрай. Или без „Коледната история на Оги Рен“ от Пол Остър.
… Вярвам, че ако повече хора си подарят книги за Коледа, това ще намали малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един тон истерията. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек.
Защото Коледата не е промоция, а дар и чудо. А без чудеса не се живее. Особено днес, особено тук.“ (бел. ред. откъс от текста, публикуван във Фейсбук профила на Георги Господинов)
Време е за чудеса, момичета!
