Според доцент Георги Лозанов – преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, медиен експерт и журналист, статистиката сочи, че "Чумата" на Камю е една от най-четените книги напоследък, защото разпространението на заразата в описания град Оран напомня днешната ситуация с коронавируса в световен мащаб. Но докато произведението на Камю е само литература (а чумата там е метафора на фашизма), в реалността сме заплашени и с по-голяма "чума" – насаждането на паника и прокарването на фалшиви новини в момент на настъпващи здравна и икономическа криза.
Доц. Лозанов, през последните дни не станахме ли жертва на информационно наводнение, свързано с коронавируса?
Самата истина е това, защото по всички канали ни бомбардираха силно с тавтологична информация. Информационният поток беше огромен, а през едни и същи гласове се чуваха идентични послания, които се превърнаха и в доминанта на колективното преживяване. Шансът да се справим с една заплаха, е да можем да застанем извън нея, да я анализираме спокойно и трезво. А при нас имаше един хипнотичен ефект. Той не е резултат от нечии целенасочени действия, не вярвам на конспиративни теории, а по-скоро се получи едно взаимно индоктриниране.
Нашите медии имат тази практика – да казват и да показват това, което другите казват и показват, а после да преразказват едно и също и на местно ниво. Обратното винаги ми се е струвало по-смислено, ето защо се опитвам да предам и това си виждане на студентите. Ако нещо вече е казано, няма нужда да го повтаряш, а да казваш нещо ново. Друг е въпросът, че прекаленото повтаряне дава и чувство на тревожност. Когато по няколко пъти на ден в предходните седмици ни съобщаваха, че няма заболели от коронавирус у нас, ние допускахме, че нещо се премълчава и “съчинявахме” теории около скриването на реалните жертви на епидемията.
Как мислите, справиха ли се нашите институции в комуникирането на реалната опасност от пандемията? И успяха ли да се обединят около общо послание към обществеността?
Мога да кажа, че този път нашите институции бяха на много по-високо ниво отколкото всеки път досега. Вероятно и опасността е много голяма и те са притеснени от бедствие с непознат мащаб, което е и с трудно за прогнозиране развитие. В момента нашите институции искат съдействие от гражданите, имат нужда от всякаква информация и се съобразяват повече с очакванията им. А и самите хора подтикват институциите към рестриктивни действия.
Изглежда, че строгостта на институциите, по китайски модел, чрез рестрикции, ще бъде и печелившият изход. По тази причина и лицето на щаба – ген. Мутафчийски, е уместно да бъде по военному строго. Общува се главно чрез реториката на военната строгост, която вероятно в момента на криза действа успокояващо и респектиращо. Макар че се чуха и гласове, че не е уместно институциите да се държат към хората, които и без това са достатъчно разтревожени, като към войници. Не трябва непременно да бъде чак толкова драматично. Ето в Италия, където епидемията е в най-сериозни размери в Европа, хората се опитаха да пеят. При нас е останала тази строгост от тоталитарното време – хората винаги трябва да се чувстват гузни и виновни.
Повечето медии апелират към поддържане на “хигиена” при отразяването на пандемията. Но именно в моменти на криза спекулациите, теориите на конспирациите и фалшивите новини растат. Каква е цялостната медийна ситуация в този момент в България?
Времето на бедствия и кризи е най-златното време за спекулации. Първи са медийните спекулации, тези на информационния пазар. Следват спекулациите на цените при продуктите от първа необходимост и на цените на лекарствата. Подобно на спекулативното вдигане на цените на основните храни и медикаментите, и в нашия бранш се допуска спекула под формата на сензационни новини, които навлизат в медийното пространство, за да подхранват интереса и да вдигат шум, без да се интересуват доколко те са истина. С тези сензационни сценарии допълнително натоварваме хората. Това е и основната характеристика на целия медиен свят в последните години – търсенето на сензации в едно време на пост-истини. Но трябва да сме наясно, че живеем в много деликатно време, защото страховете са прекалено силни. А колкото по-силни са страховете, толкова повече техният медиен отговор е провокативен. Трябва да се информират хората така, че те да разбират мащаба на опасността и да предприемат необходимите действия, но без да се поддават на паника.
При бедствие първата крачка е да получим информация. И тук аз нямам никакво съмнение – в момента сме информирани, даже свръхинформирани. Втората крачка обаче е да се предпазят хората от паника. Тук не съм сигурен доколко медиите в България, пък и не само у нас, се справят. Те са свикнали, че ако събудят колективния страх, това ще им донесе успех. Неслучайно се толерират всички теми, които покриват апокалиптичните страхове – края на света, глобалното затопляне, финансовата криза, демографската криза. Това са реални страхове, но същевременно са и твърде хипотетични по начина, по който ще се развият във времето. Именно затова и спекулирането с тях не е толкова драматично, колкото това с минаващата през Европа в момента пандемия, която носи и смърт.
И още ...
Всъщност какъв е механизмът за отсяване на истинските от фалшивите новини в момент на глобална криза?
Механизмът зависи от всеки един от нас. Първо, трябва да сме наясно на кои медии и институционни формати можем да се доверяваме и да черпим информация от тях. Освен това трябва да участваме в комуникацията със здрав разум, защото не всичко, което ни се казва, е вярно. Отдавна не сме във време, в което да приемаме всичко, казано в медиите, на доверие.
Какво мислите за влиянието на социалните медии. Дали те обединяват или разединяват обществото в този доста деликатен момент? Възможно ли е и да провокират нетърпимост към “чуждата” гледна точка?
Вижте, има поне три пласта на социалните медии, които са доста различни и противоречащи си. Първият е този на гражданската интеграция. Медиите имат такава интеграционна гражданска сила. Като се върнем назад, например към протестите 2013 г., те станаха възможни именно заради вътрешната организация и солидарност, постигнати в социалните мрежи. Сега, в момент на бедствие, също се наблюдава солидарност между хората под формата на организирани граждански актове на самозащита – помагат си взаимно, разговарят, шият маски и др. Всичко това е изключително позитивна страна на социалните медии. За мен това е голямо предимство, защото вярвам, че бързата система на комуникация, която свързва хората и им дава възможност да се поддържат извън чисто институционалните форми, ги прави граждански по-отговорни.
Вторият пласт обаче е по-друг. По начало социалните медии са територия на несанкционирано хейтърство. Навсякъде другаде има регулации и не се позволява безгрижно да се дава израз на агресия и омраза, а в социалните мрежи има само атаки. Постоянни атаки един срещу друг. В книгата на Камю "Чумата" настроенията са разпределени в различни етапи, през които минава повествованието, и те са изведени като заглавия на различните глави – първата е "Отричане", а втората глава е "Гняв". В социалните мрежи гневът намира много добра почва. Защото, когато си гневен, имаш нужда да стовариш върху някого вината, за да намериш утеха.
Имайте предвид, че тук ще има много атаки и много институционални и политически имиджи ще се срутят. Но същевременно ще се появи нова героика. Ще се появят нови лидери, които ще са надполитически, извън традиционните участници на политическата сцена. Ето – първият герой вече е факт – ген. Мутафчийски. И определено ще се заговаря за него като за бъдещия президент. Има подозрения към него, че той съзнателно търси такъв ефект – да наложи себе си като публична фигура с особена значимост. Нищо чудно Мутафчийски да се срещне с президента Радев в битка на генералите за следващия президентски мандат.
Третият пласт е пластът на забавление – да се пошегуваме, да отпушим малко това напрежение, да си починем психологически. В това отношение социалните медии са полезни.
Наскоро споделихте, “че освен тела, пандемията може да завладее и умове”. До какви интелектуални и емоционални загуби би довела една по-дълга карантина?
Пандемията може да се окаже краят на глобалния свят, на идеята за глобализма – велика идея, плод на християнската цивилизация, може би най-голямото ѝ достижение, защото е свързана със свободното движение на хора, интеграцията, липсата на ксенофобия. Определено, след като излезем от кризата, ще се озовем в един свят с много по-високи стени по границите, метафорично казано, не само в национален, но и в емоционален, философски и интелектуален смисъл. Тези граници, които само преди няколко десетилетия едвам успяхме да срутим, когато освен политическата, падна и информационната завеса.
Коронавирусът заплашва не само здравето, но и парите ни
