Актьорът Георги Златарев е с деликатно и ненатрапчиво присъствие на родната сцена. От сърдития гестаповец Хер Флик в постановката "Ало, Ало" до Пчеларя от сериала "Дяволското гърло", Златарев не спира да влиза в различни образи, правейки го с кинематографична и естествена игра. Именно това му качество е причината да участва и в над 60 кино- и тв продукции – български и чужди, партнирайки си със световни звезди като Салма Хайек, Патрик Суейзи, Бен Крос, Стив Бушеми. Домът на актьора обаче си остава театър "Възраждане" с неговото интимно и камерно пространство. Именно общинската трупа първа даде кураж на зрителите си с излъчване на безплатни представления на живо онлайн, в условията на карантина заради коронавируса. Как се чувства в момента Георги Златарев, какви са надеждите и най-големите му страхове? Прочетете какво сподели той пред Момичетата от града.
Вие нарушихте виртулно карантината, като нахлухте в домовете на хиляди българи с представлението „Ало, ало“ и „Вуйчо Ваньо“. Каква беше емоцията от тази среща с публиката?
Така е. Първо решихме да опитаме с "Вуйчо Ваньо". След огромния успех, гледаха ни на моменти над 4000 души, решихме да направим онлайн представление и с "Ало, Ало". На прима виста усещането беше странно, защото на мястото на публиката имаше камери, а
при всяко излизане от сцената колегите казваха колко хора гледат – 2500, 3000, 3500, над 4000!
Тогава едва започнахме да осъзнаваме какво се случва. И всичко това за пиеса от Чехов! Не комедия, не пародия – Чехов! Беше неземно усещане. При "Ало, Ало" вече беше очаквано. Но пак се чувствахме прекрасно и изпълнени с ентусиазъм и вяра в хората!
Войната с вируса се води на много фронтове. Къде е най-страшно?
Фалшивите новини! Тези, които са създадени съзнателно, за да всяват страх, паника и още по-лошо, самоненавист и омраза. Аз вярвам, че със самия COVID-19 ще се справим. Както и на другите фронтове –
аз вярвам на институциите в България.
Но фалшивите новини са платени и поддържани от други държави, които искат да подкопават демокрациите. И така – в Европа и света дойдоха на власт много националисти. Което, смятам, че е ужасно лошо.
Кои са вашите най-големи страхове?
Именно национализмът. От него ме е страх повече, отколкото от терористичните организации. Защото се храни с омраза. И вярвам, че е диаметрално противоположен на патриотизма. Или си националист, или си патриот. Не може и двете. Едното се храни с омраза, другото – с любов.
Доколко уединението и принудителната социална изолация ще ни помогнат да осъзнаем някои неща, за които досега сме си затваряли очите или сме се правили, че не виждаме?
Основното е доколко сме в хармония със себе си.
Лично аз никога не скучая, когато съм сам.
Имам толкова неща за вършене. Книги, филми, сериали, фотография, колоездене. Това е идеален момент да се вгледаме в себе си – какво не харесваме, какво ни пречи да сме сами (не самотни).
Откъде очаквате спасението? Кой е онзи ресурс, който ще ни мобилизира да се съхраним?
Отново – себе си! Спасението е вътре в нас. Учените ще измислят как и ще се преборят с вируса, но в нас е отговорът дали можем да спазваме правила, дали можем да се грижим за себе си и околните, дали можем да носим отговорност. Винаги отговорите са в нас!
Как бихте повдигнали духа на българите, използвайки любим цитат от книга или пиеса?
Аз непрекъснато се опитвам да го правя. Постоянно се боря с желанието ни да се самоунижаваме и да обясняваме колко "българина" е прост, подъл или предател. Всичко от това го има навсякъде. Французите предадоха Жана Д'Арк и пак те си я изгориха на клада. Левски са го карали 250 тежко въоръжени заптиета, имало е над 8 документирани опита за освобождаването му, но се измислят глупости само и само да се потискат хората.
Иначе, цитат... сещам се за думите на Боб Марли:
"Някои хора са толкова бедни, че единственото нещо, което имат, е пари!"
Велико!
Теодора Димова: Щастие е да пребориш собствения си егоизъм и арогантност
