Оцеляхме още една година в Covid-19. Децата се шегуват, че вече е Covid-21, а скоро ще е Covid-22. Не знам дали е смешно, но е истинско. 2021 беше година на избори и политически престуктурирания, на осъзнаване на гражданското общество, на заявяване на позиции и на „Всеки сам си преценя“.
Често спорим с приятели кое е първото – политиката или морала на гражданите, партийният мениджмънт или интереса на народа? Е, същият е и спорът сега – кое е по-важното? Политиката или социалната ситуация в страната? И докато двете се преплитат в често грозен танц, всъщност една тема изплува в по-гадни краски от всяка друга.
Изпращаме годината с новината за още една убита жена - този път в Тервел. Отново от мъж. От мъжа й. Същият сюжет от ревност, слаби институции и съдебно неефективно решение. Същата слабост на жените да се защитят. И същото безсилие на обществото да промени нещо, докато насилието не дойде и в нашата къща.
Често чувам караниците на съседите два етажа под мен. Странното е, че и двамата са много интелигентни хора и на сутринта са в чудесни отношения. Държат се за ръка, а аз, изумена, ги поздравявам.
В такива моменти се питам: къде е грешката? Имаше разказ на една жена и един сигнал, който я спаси от похитителя й в САЩ. Мисля, че всяка жена трябва да има такъв сигнал с близките си хора. Кодова дума. Кодова мимика. Но това изцяло зависи от жертвата – да заяви, че е насилвана, да поиска помощ. Ако тя не иска да бъде спасена, мисля си, че няма сила, която да я спаси.
Вероятно тази година ще премине повече в тази статистика – броят на убитите жени от насилници. Да, условията на пандемията извадиха най-грозните чудовища от домовете ни, семейства се разпадаха, отключиха се психически отклонения и вероятно тепърва ще повдигнем капака на тази тенджера под налягане, в която ври бульонът на социалното недоволство. Дано да греша. Но не съм оптимист. Нито, че и това правителство ще направи нещо за намаляване на домашното насилие, нито че ние ще разпознаем сигнала за помощ на съседката. Вярвам, че това е процес на осъзнаване – на жените, че имат право да бъдат слаби и да потърсят помощ навреме, и на цялото общество, което трябва да бъде възпитавано в нетолерантност към агресията към по-слабия.
Сега убиват жените. Убиват гейове или трансджендъри. Скоро ще почнат да убиват расово непригодни съседи в квартала. Другиден? И пак се връщаме на темата, че всичко това е, защото ние го позволяваме. И си заключваме вратата на домашния уют, гледаме новините с „позитивните послания“ и се радваме, че не сме ние в черната хроника.
Честита нова действителност!
