ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Големият разговор

Големият разговор

Вчера, преди да отида пред Министерски съвет, случайно минах покрай пилоните на НДК. Там няколкостотин белокоси софиянци обсъждаха положението и говореха за бъдещето на България. Развълнувани, загрижени. Имаше и няколко развети български знамена. В ушите ми отново прозвуча основният им аргумент, повтарян по всички телевизии, всяка вечер –„ Трябва да дадем шанс на правителството“. Опитах се наум да споря, но както винаги когато слушам подобни разсъждения, изтъпях напълно. Бърнард Шоу казва: „Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден.» И все пак, и все пак...

България е разделена. Колкото и да твърдят всички - и ние, и те - че тя е една. Да, ние имаме своята правда – и тя е, че след като толкова години мълчахме, сега искаме гласът ни да се чуе. Имаме и съзнанието, че нашата позиция е тази - просветената, правилната. Имаме и самочувствието да сме интелигентни, предприемчиви, прогресивни. Ние сме тези, които, както във всяко цивилизовано общество,  трябва водят останалите.

Останалите обаче не мислят така. Нищо от това, което ние говорим помежду си, не стига и няма как да стигне до тях. Свободните медии правят каквото могат, но в повечето случаи нашите сънародници  или нямат достъп до тях, или ги игнорират. Ако изобщо са в Интернет, постват снимки на децата си от морето, на баницата, която са омесили и на трапезата, на която са седели.
Ивайло Дичев твърди, че ако искаме съгражданите ни да ни подкрепят и протестът ни да има шанс, трябва да формулираме социални искания. Липсата им обаче е и голямата ни слабост и голямата ни сила. От една страна, голяма част от нашите сънародници  няма как да припознаят нашата кауза за своя, докато тяхната грижа е да свържат двата края. От друга – безкористната ни позиция е много по-лесно да бъде подкрепена, защото ние не искаме надбавки, намаления на данъците, повишения на заплатите, а искаме да спасим България от задушаващата прегръдка на мафията и прогнилата политическа система. Което дълготрайно ще доведе до повече блага за всички.

И ето тук, мили приятели, е големият въпрос – как да им го обясним.  

По време на първата кампания на Обама в САЩ, предизборният му щаб идентифицира голямата цел с ключово значение за изборната победа – да бъде спечелена Флорида. За да бъде спечелена Флорида, трябва обаче да бъде спечелена еврейската общност там. Въпросът е как да убедиш едни консервативно настроени, традиционно гласуващи за републиканците хора на зряла възраст да гласуват за чернокож кандидат за президент от демократическата партия,  чието презиме на всичкото отгоре е Хюсеин? Отговорът е прост. Като им говориш с гласа на тези, на които те единствено биха повярвали – техните внуци.

Рекламна агенция Droga 5 измисля и осъществява проекта The Big Schelp /Голямото пътуване/, в който млади и прогресивно настроени американци с еврейски произход, се връщат при семействата си във Флорида, за да ги убедят в своята кауза. Те напускат офисите си в Ню Йорк, за да седнат на масата с баба и дядо и да им говорят за Обама. Резултатът всички го знаем.

Може би е време да започнем Големия разговор. Да се опитаме да говорим. Всички имаме близки и приятели, които са на различна позиция. Имаме роднини из страната. Да им се обадим. Да отидем при тях. Да седнем  и да поговорим. С баба си, със съседката - комунистка. С братовчедите от Бяла Слатина, с лелята от Исперих. На един човек да обясним какво правим тук, ще станат двойно повече тези, които искат България да се промени. Няма да е лесно, даже изобщо. Но дори и да не успеем, ще сме станали по-добри в устояването на позициите си, в търсенето на аргументи, в хвърлянето на мостове.

Време е за Големия разговор.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...