ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Големият минус и малкият плюс на онлайн образованието

Големият минус и малкият плюс на онлайн образованието

Снимка: iStock

МОН обмисля локално преминаване към дистанционно обучение на всички ученици при влошаване на епидемичната обстановка заради Covid-19. В момента от вкъщи се обучават класовете от 8 до 12, както и студентите. Ако броят на заразените продължава да бъде опасно висок, възможно е към дистанционна форма на обучение да преминат и по-малките ученици.

Пренасянето на образователната системa в електронна среда се приема със смесени чувства у нас. Проучване отпреди няколко дни на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ сочи, че 71,2% от педагогическите специалисти подкрепят започналото вече дистанционно обучение в гимназиален етап, а 65,8% подкрепят и онлайн образованието и в прогимназиалния етап.

Не са толкова категорични нагласите относно учениците от 1 до 4 клас и за децата в детските градини. Според проучването 53,1% от педагозите смятат, че не трябва да се преминава към дистанционно обучение в начален етап, а 56,5% са срещу преминаване на детските градини в дистанционен режим. Защо мненията за дистанционното образование са толкова разнопосочни? 

Самообразованието

На теория дистанционното обучение звучи супер – работиш или учиш от собствения си дом, без да се налага да пътуваш и да се излагаш на допълнителен риск при контакт с хора. Отсъствията са сведени до минимум, защото всичко е на един клик разстояние. Особено важно обаче е самосъзнанието на учениците, затова и учителите са по-склонни да работят с тях в гимназиален етап, когато те самите вече са осъзнали потребността от знанията, а не приемат учебния процес с досада. Остава въпросът как учителят да привлече вниманието на децата и да бъде сигурен, че те го слушат наистина, а не са включили устройството си само за фон, докато играят, говорят си с някого, хапват, гледат телевизия и т.н.

Комуникацията може да бъде възпрепятствана по десетки начини, ако учениците не искат да се включат активно в процеса. Затова и ролята на родителите е също толкова важна – ако в училище децата им са изцяло под опеката на учителското тяло, то вкъщи отговорността е споделена. Самообразованието е водещо – ако детето е развило способност да разпределя времето си, ще се справи по-лесно, но ако изпитва затруднения с концентрацията и е свикнало да бъде контролирано, то трудно ще свикне с обучението от разстояние. Затова и дистанционното обучение работи по-успешно при деца над 13 – 14 години.

Техническият аспект

Дистанционното обучение няма как да бъде факт, ако всички учители и ученици нямат настолен компютър, лаптоп или таблет. Въвеждането на системата у нас стана рязко и непредвидено, което предизвика хаос – стотици учители преминаваха интензивно обучение за избраните софтуери за дистанционно обучение в рамките на един уикенд, а след него трябваше да обучат и учениците си. Получи се нелепата ситуация, в която учителите дистанционно обучаваха учениците как да учат дистанционно. Затруднение имаха и по-възрастните учители, за които включването на компютър само по себе си е предизвикателство. 

Това доведе до дълъг период на адаптация, за който МОН направи реверанс – в началото на децата не се пишеха нито нито оценки, нито отсъствия. Това, разбира се, демотивира част от тях и разклати и без това нестабилната дисциплина в онлайн часовете. Липсата на личен контакт затруднява комуникацията и между двете страни. 

Усилията са двойно по-големи за учителите – друго проучване на КТ „Подкрепа“ от пролетта сочи, че че учители и директори са работили при огромно натоварване и са надвишавали приетите за нормални от Кодекса на труда 8 часа. 56% от педагогическите специалисти са работили между 10 и 12 часа, а 13,1% над 12 часа.

Електронно обучение… но само на хартия

МОН осигури интернет достъп в местата, където няма такъв, но това е без значение, ако учителите и учениците нямат устройства, с които да се включат в мрежата. През пролетта бяха направени десетки дарения както от частни лица, така и от фирми, благодарение на които нуждаещи се деца се сдобиха с таблети. Но това съвсем не е достатъчно.

Още в началото на дистанционното обучение през март образователният министър Красимир Вълчев заяви, че достъп до дистанционното обучение имат 89% от учениците. Останалите 11% се равняват на около 70 хил. деца, за които електронното обучение остава само на хартия. Със същия проблем се сблъскаха и учители – след запитване от в. „Сега към МОН  през април става ясно, че около 1500 учители на територията на страната не са разполагали с техника, която да им даде възможност да провеждат учебен процес от вкъщи, а около 500 нямат нито техника, нито достъп до интернет.

По света

В повечето европейски държави традиционната образователна система е интегрирала различни елементи от дистанционното обучение, като предаване на домашните онлайн и предварително заложени часове в програмата, които учителите и учениците да вземат вкъщи. В много скандинавски училища пък телефоните и таблетите са неизменна част от часовете в училище. Десетки европейски академични програми пък позволяват на студенти от цял свят да придобият висшето си образование от университети в Холандия, Швеция, Германия, Испания, Франция, Ирландия и много други, без да напускат дома си. Затова и държави с вече съществуващи (и успешно работещи) форми на дистанционно обучение успяха да реагират адекватно при първата вълна на Covid-19.

Мексико обаче подходи различно – там почти половината ученици нямат достъп до интернет, но според официалните данни 93% от домакинствата разполагат с телевизор, затова уроците се излъчват през малкия екран. За останалите 7% уроците са достъпни и по радиото.

Големият плюс?

Училищната обстановка в България не е благоприятна за всички ученици. Всъщност е една от най-агресивните в Европа – всеки четвърти директор в България свидетелства за ежеседмичен тормоз в училище, показват данните от  Международното изследване на учителите, директорите и образователната среда TALIS на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Докладът за нашата страна излезе преди месец, а в него статистиката е тревожна – 25.6% от директорите споделят, че всяка седмица  ученици се заплашват, обиждат се или се тормозят, а според всеки десети – всяка седмица ученици рушат или крадат. 4.2% (двойно повече, отколкото средното за ОИСР) свидетелстват за ученици, които се нараняват физически поне един път на 5 дни. Само директорите от Бразилия, Израел и Мексико отчитат подобни стойности на агресивно поведение. Дистанционното обучение носи този голям плюс – освен че спомага за ограничаването на пандемията от коронавирус, то ограничава и една далеч по-голяма и по-стара пандемия – насилието в училище, вербално или невербално. 

 

Системата нe работи, спасяваме се поединично

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...