ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Голямото чакане за малката правда

Голямото чакане за малката правда

Чакалня в ДКЦ. Рисунки в руски приказен стил по стъклата на кабинетите. Олющена мазилка, счупени пейки. И много, много хора. Деца. Болни изнервени и здрави изнервени. Средна продължителност на чакането – час и половина. Външната врата се отваря доста по-често от вратите на кабинетите, а най-честият въпрос е „Кой е последен?“. Тук-там някое дете почва да протестира, а родителите му с приглушени съскащи гласове му нареждат да млъкне. Тук-там се развихрят малки спорове за това кой кого е предредил, но никой няма сила за истински скандал. Всеки гледа да е над нещата. Защото иначе би разбил вратата на кабинета с шутове. Въпреки че знае, че хората с бели престилки вътре не са виновни. 

Всеки гледа да е над нещата. Защото иначе би разбил вратата на кабинета с шутове. Въпреки че знае, че хората с бели престилки вътре не са виновни.
Защо е опашката, ще попитате. Защото на нея има истински болни и защото има истински здрави. Ведно. Едните чакат за преглед, другите – за документ. Българската здравеопазваща система, след неколкократни опити за реформа, направи със сигурност едно-единствено нещо – превърна голяма част от лекарите в чиновници. Вместо да преглеждат и лекуват, те издават бележки, болнични, удостоверения, картони, карти и прочие издевателства над нормалния човек, който отново е поставен в положение на просяк пред поредния кабинет. Един пример – за да запишеш детето си на училище, ти трябва попълнена от лекаря Лична здравно-профилактична карта. За да го запишеш в детска градина, ти трябват още повече документи, заедно с изследвания.

Защо в учебните заведения няма доктори, които да следят децата и тяхното състояние, е въпрос, на който министър Денков отговори в началото на тази година – няма достатъчно лекари! Че няма достатъчно лекари, е ясно и пред кой да е кабинет в големите градове – опашките са навсякъде, особено в София. Педиатрите пък изобщо не стигат и това ще ви каже всеки родител. Тук възникват два въпроса. Какво прави държавата, за да насърчава в дългосрочен план наличието на достатъчно медицински специалисти? И още – защо не се намали част от бюрократичната тежест за тези хора? Защо лекарите, макар и малко на брой, са натоварни с нетипични за тях дейности? Защо ние като граждани отново вървим с документи в ръка, носим ги от гише на гише, чакаме, псуваме и търпим, само и само "да свършим работа" и да се приберем по къщите, където за малко да забравим къде живеем и колко нищо не ни е наред...  Предишната вечер изчаках сина ми от училище и го заведох в поликлиниката към 18:00 ч. Педиатърката успя да ни приеме към 19:35 ч., да го измери на ръст и тегло и да ми връчи така необходимата карта, която да занесем в училище. Ние бяхме капнали от умора и досада, но после видях тази жена, която, вече извън смяната си, броеше още колко човека има отпред, с зачервени очи и изнурен вид, и преглътнах своята неправда. Ама тя взима пари, ще кажете. Така и трябва, ще кажа аз. Лошото е, че и парите не могат да оправят тоталната липса на разум и перспектива в нашата мила родна кочинка.

А някой друг ще каже – това ли са най-големите проблеми на нашето здравеопазване? Та то няма достатъчно екипи и линейки за бърза помощ, хора умират, докато ги чакат, няма направления, няма болници в малките населени места, има корупция, лекарствата са скъпи... Да, така е. Проблемът с опашките не е от големите. Това е малката правда. В едно обаче съм сигурна – докато не оправим малката правда, никога няма да дочакаме голямата.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...