Чакалня в ДКЦ. Рисунки в руски приказен стил по стъклата на кабинетите. Олющена мазилка, счупени пейки. И много, много хора. Деца. Болни изнервени и здрави изнервени. Средна продължителност на чакането – час и половина. Външната врата се отваря доста по-често от вратите на кабинетите, а най-честият въпрос е „Кой е последен?“. Тук-там някое дете почва да протестира, а родителите му с приглушени съскащи гласове му нареждат да млъкне. Тук-там се развихрят малки спорове за това кой кого е предредил, но никой няма сила за истински скандал. Всеки гледа да е над нещата. Защото иначе би разбил вратата на кабинета с шутове. Въпреки че знае, че хората с бели престилки вътре не са виновни. [[quote:0]] Защо е опашката, ще попитате. Защото на нея има истински болни и защото има истински здрави. Ведно. Едните чакат за преглед, другите – за документ. Българската здравеопазваща система, след неколкократни опити за реформа, направи със сигурност едно-единствено нещо – превърна голяма част от лекарите в чиновници. Вместо да преглеждат и лекуват, те издават бележки, болнични, удостоверения, картони, карти и прочие издевателства над нормалния човек, който отново е поставен в положение на просяк пред поредния кабинет. Един пример – за да запишеш детето си на училище, ти трябва попълнена от лекаря Лична здравно-профилактична карта. За да го запишеш в детска градина, ти трябват още повече документи, заедно с изследвания.
Защо в учебните заведения няма доктори, които да следят децата и тяхното състояние, е въпрос, на който министър Денков отговори в началото на тази година – няма достатъчно лекари! Че няма достатъчно лекари, е ясно и пред кой да е кабинет в големите градове – опашките са навсякъде, особено в София. Педиатрите пък изобщо не стигат и това ще ви каже всеки родител. Тук възникват два въпроса. Какво прави държавата, за да насърчава в дългосрочен план наличието на достатъчно медицински специалисти? И още – защо не се намали част от бюрократичната тежест за тези хора? Защо лекарите, макар и малко на брой, са натоварни с нетипични за тях дейности? Защо ние като граждани отново вървим с документи в ръка, носим ги от гише на гише, чакаме, псуваме и търпим, само и само "да свършим работа" и да се приберем по къщите, където за малко да забравим къде живеем и колко нищо не ни е наред... [[more]] Предишната вечер изчаках сина ми от училище и го заведох в поликлиниката към 18:00 ч. Педиатърката успя да ни приеме към 19:35 ч., да го измери на ръст и тегло и да ми връчи така необходимата карта, която да занесем в училище. Ние бяхме капнали от умора и досада, но после видях тази жена, която, вече извън смяната си, броеше още колко човека има отпред, с зачервени очи и изнурен вид, и преглътнах своята неправда. Ама тя взима пари, ще кажете. Така и трябва, ще кажа аз. Лошото е, че и парите не могат да оправят тоталната липса на разум и перспектива в нашата мила родна кочинка.
А някой друг ще каже – това ли са най-големите проблеми на нашето здравеопазване? Та то няма достатъчно екипи и линейки за бърза помощ, хора умират, докато ги чакат, няма направления, няма болници в малките населени места, има корупция, лекарствата са скъпи... Да, така е. Проблемът с опашките не е от големите. Това е малката правда. В едно обаче съм сигурна – докато не оправим малката правда, никога няма да дочакаме голямата.
