Публикуваме този текст и снимките към него с любезното съгласие на неговия автор, фотографът Здравко Йончев. Повече негови фотографии и другите му социално-ангажирани проекти можете да видите на Zdravko Yonchev Photography. Заглавието е на Момичетата от града.

Първо няколко отговора и два извода.

Отговорите:

Защото никой не смее да го направи.
Защото съм „арогантен провокатор“.
Защото обичам децата, а с тази тенденция те в бъдеще няма да могат да видят тази забележителност.
Защото не обичам заключените врати.
Защото любимият ми цвят е прозрачния.
Защото не искам да се повтарят грешките от миналото.

Извод 1:

Изглежда, че в представата на голяма част от нас, българите, гражданската инициативност се свежда до това просто да посочиш някой сгрешил и нарушил правилата човек. Това ни кара да се изпълваме с гордост, че сме помогнали за запазването на „цивилизованото ни общество“.

Като че ли ми напомня за един период от около 45 години от близкото минало (доносничеството или да предадем някой на институциите).
А също така ми напомня за едно име, което често се среща в библията, и което се е „радвало“ на същата тази „гражданска инициативност“ за запазване на „цивилизованото общество“, особено по пътя Му към кръста.

В повечето случаи никой не се запитва какво седи зад тези актове на „грешки“ или „нарушения“… какви са причините. Хората от идеалното общество не биха сочили с пръст, а биха се наели с отговорността за решаване на реалните проблеми и като резултат – всички бихме продължили нататък, не бихме тъпкали все на едно място.

Извод 2:

Хората, неспособни да направят нещо сами, често обичат да казват на другите, които пък успяват да направят нещо, че НЯМА ДА УСПЕЯТ или НЯМА ДА СТАНЕ.
Това усещане за малоценност е толкова силно, че „инициативните граждани“ биха предпочели да няма способни хора, за да не изглеждат толкова жалки и дребни на фона на тях. Познато явление, нали! Популярен ход на доста хора, наричащи себе си “политици“. 

И така… Накратко.

Сградата е обкована плътно от всякъде. Наложи се да проявявам своите способности на катерач аматьор.

Спонтанна среща с моята приятелка Цвети, на която искам да благодаря много за съдействието при влизането и излизането от сградата. Без нея нямаше да мога да успея да реализирам целта си.

Спонтанна среща с общо трима „герои“, охарактеризирани в Изводи 1 и 2.

Очаквана среща с господа полицаите, които се оказаха наистина свестни и зрели хора. Благодаря им за професионалното отношение и разбиране.

Около 2 часа обикаляне и снимане.

Около 2-3 часа обяснения, писания, препирни с „героите“, пазещи някаква „голяма ценност“ в близост. За което искрено им благодаря. Изкарах си много приятни и интересни мигове с тях.

И така, това е… А, и само да вметна, че тази баня изглежда по-западнала отвън, отколкото отвътре. Тоест, снимките може би показват някои западнали моменти, но сградата като цяло е доста по-запазена в сравнение с Банята в Овча купел.