ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

И какво като храмовете са отворени, ако душите са затворени?

И какво като храмовете са отворени, ако душите са затворени?

Има ли нужда от храм вярата ми? Има, и тя, моята вяра, неведнъж е намирала убежище в храма. Когато душата ми е страдала, когато е ликувала. Когато е виждала любовта в очите на тези, които се венчаят. Когато майчиното ми сърце е трепвало от вълнение за новопокръстените ми християнчета. Когато съм била смазана от мъката на загубата на някой близък. Когато измолих от св. Мина моята дългоочаквана голяма дъщеря.

Но тези дни избрах да не пристъпя в храма. Както избрах да не отида в парка. Или да не поканя приятели на Цветница. Личен избор, продиктуван от разбирането ми за ситуацията. И няма политик, богослужител или приятел, който да промени разбирането ми.

Не се прибрах при близките ми за празниците. Не зарадвах баба ми и свекърва ми с традиционното посещение на лазарките. Не запалихме със семейството ми и свещички в църквата. Не изпратих цветни снимки на майка ми през океана. Но се сетих за всички онези отминали празници, в които бях заедно с близките и приятелите си. За всички онези прекрасни неделни дни - и слънчеви и дъждовни, които оставиха незабравим спомен в сърцето ми. И знам, че ще има още много такива празници. Съвсем скоро.  

А междувременно католическият свят посрещна Великден - достойно, с трепет и упование в Бога. Храмовете останаха затворени, но душите на хората се отвориха към светлината на празника - този, който и за католици, и за православни носи веста на Възкресение Христово. 

За нас Страстната седмица, последната седмица от земния живот на Иисус Христос, започва днес. Ние, православните християни, извървяваме в тези дни на Страстната седмица пътя на страданието по пътя към Радостта на Възкресението.

Но да не забравяме, че именно днес, на Велики понеделник - Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и изгонва търговците. Защото храмът е дом за молитва, а не за търговия. А храмът на моята вяра е сърцето ми. Затова няма значение кой ще се опита да купи вярата ми. Тя днес не е за продан - нито на политици, нито на духовници, нито на умници в социалните мрежи. Да се смирим и да тръгнем по пътя на Христовото страдание. А църквата ще обиколим догодина. 

 

 

Една кампания за козунаци стопли сърцата ни преди Великден

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...