Пълни улици, развълнувани хора, душни зали и интересни експозиции – това беше за мен първата ми Нощ на Музеите. От една страна си казвам, защо трябва да ходя на музей през нощта, от друга – вълнувам се от празничното усещане, обзело всички. За мен интересна беше и публиката – възрастни двойки, компании от млади хора, момичета, повели за ръка смутени младежи, майки с деца, цели семейства от няколко поколения. Някои – с удоволствие опитващи това ново изживяване в иначе познатите им зали. Други, прекрачващи за пръв път прага на някои от музеите. Едни – с унесена усмивка на уста, други, гледащи из под око съседите си по картина...
Някои от експозициите не видях, от някои съм впечатлена, от други – не толкова. Много от сбирките могат да се видят и на дневна светлина, аз със сигурност ще разгледам отново колекцията на СХГ по повод 110 години от рождението на Иван Ненов. Ще отида да видя и пощенските картички в Института Сервантес. Догодина пък ще чакам още по-добра организация и по-малко импровизация, особено в четенията и пърформансите. И при всички положения пак ще отида.
