Общество

Идва ли краят на конкурсите за красота?

Идеалът за красота никога не е бил определян от конкурси.

Идва ли краят на конкурсите за красота?

Мадлин Олбрайт ни е предупредила, че в ада има специално място за жени, които не подкрепят други жени, така че ние тук няма да се подиграваме на тазгодишната носителка на титлата Мис България. Не искаме да пеем в хора на осмиващите я, а на тези, които си задават въпроса какъв изобщо е смисълът от конкурсите за красота в XXI век.

За разлика от конкурса Мис Америка, който много държи на подобряването на имиджа и на отделянето от чисто физическото съдържание (те дори официално се представят не като конкурс за красота, а като „най-големият доставчик на стипендии за образование на млади жени в САЩ”), не открихме сайт на нашия конкурс, където да се прочете по-подробно за смисъла му отвъд сбъдването на мечтата на шепа момичета да ходят на токчета по бански. Ето защо решихме да поемем в друга посока.

Основната цел на тези конкурси е жури да определи нещо като унифициран стандарт, към който да се стремят жените. В Щатите, които са пионери в организирането на този конкурс, дори има песен, която през годините съпровожда короноването. В нея се казва: „Ето я! Вашият идеал!”.

Конкурсите, особено в миналото, са били съпровождани с показно мерене на килограми, обиколки, дължини и с поставяне на оценки на структурата на краката, торса, главата – всяка част от тялото е получавала точки. Например за главата получаваш три точки, за торса – три, за краката – пет и т.н. За да не прилича съвсем на селскостопански пазар или на такъв за булки, конкурсът прибавя и част, свързана с интелекта и талантите на кандидатките. Това е по-скоро най-забавната част, защото през годините тя така и не успява да убеди никого, че става въпрос за нещо повече от мерки и теглилки.

Пак в Щатите, едва през 1999 г. отпада правилото за „чистота”, но от Мис Америка и досега се очаква да не е обвързана и да е „чиста” (девствена). Надлежно описани морални клаузи по този въпрос, изключващи от надпреварата разведени момичета или такива, правили аборт, съществуват и до ден днешен.


В България е трудно да се проследят правилата, принципите, историята и промените, които са се случвали с годините и по които се избират кандидатките. Зад конкурса стои не сносна организация, а агенция за модели, така че конкурсът има по-скоро допирни точки с кастинг за манекенки, отколкото с търсенето на красива неопетнена девица, която да носи благородни послания на народа в продължение на една година.

Уикипедия също не е надежден източник – там просто стои един списък с победителки от 1990 г. насам. Тазгодишната победителка дори не фигурира с името си, а като Еgati Izroda и вече няколко дни на никого от организаторите и собствениците на този конкурс не му е важно да впише името на Мис България. Всичко това ни кара да мислим, че у нас конкурсът има вял живот, организира се проформа, т.е. лишен е дори от повърхностния смисъл, който по принцип му се прилепва (просто защото и жените са хора). 

Подобно дресировката на диви животни в цирка, скачащи „щастливи” делфини от басейни и какви ли още не отживели забавления, и конкурсите за красота изживяват времето си, защото са ретроградни, неадекватни, а хората все повече разглеждат и забавленията, и поведението, и моделите си за подражание по много по-комплексен начин. 

Натикването на личности в тесните рамки на височини, дължини, обиколки не е нито забавно, нито перспективно, а просто глупаво – днес говорим с дъщерите си не за красота, а за здраве, не ги възпитаваме да са зависими от оценките на другите, не им даваме точки за дължината на краката им, а най-малко пък се водим от преценките на журитата на българските конкурси за красота.

А идеалът за красота? Ами с много малко изключения от света на модата, които се броят на пръсти и дължат статуса си на икони най-вече на това, че са смислени личности, идеалът за красота


 

никога не е бил определян от конкурси. Той винаги е бил в сърцето и душата на изкуствата. Затова всички можем да различим Джокондата, но никой не може да каже името на последната Мис Свят.

Първите организатори на Мис България през 1929 г. са знаели много добре това и може би затова в състава на журито на първия конкурс е повикан не Пурко с кларинета, а Дечко Узунов. Знаели са, че за да приближат това изложение на крака, ръце и глави поне малко до търсене на идеала за женската красота и да му придадат някакъв смисъл, трябва да се доверят на преценката на човек на изкуството. И въпреки че единствената снимка от този конкурс, проведен в столично казино, е забележителен кич, все пак в центъра й се вижда бялото лице на една хубава жена. Вероятно девствена, готова за употреба.