В България е трудно да се проследят правилата, принципите, историята и промените, които са се случвали с годините и по които се избират кандидатките. Зад конкурса стои не сносна организация, а агенция за модели, така че конкурсът има по-скоро допирни точки с кастинг за манекенки, отколкото с търсенето на красива неопетнена девица, която да носи благородни послания на народа в продължение на една година.

Уикипедия също не е надежден източник – там просто стои един списък с победителки от 1990 г. насам. Тазгодишната победителка дори не фигурира с името си, а като Еgati Izroda и вече няколко дни на никого от организаторите и собствениците на този конкурс не му е важно да впише името на Мис България. Всичко това ни кара да мислим, че у нас конкурсът има вял живот, организира се проформа, т.е. лишен е дори от повърхностния смисъл, който по принцип му се прилепва (просто защото и жените са хора). 

---

ОТ ГРАДА

30 септ 2022 | Общество

"Възраждане" и бъдещето на българския популизъм

Много правилно в един свой неотдавнашен текст Калин Янакиев прави доброто разграничение, че българския национализъм...

ВИЖ ПОВЕЧЕ

---

Подобно дресировката на диви животни в цирка, скачащи „щастливи” делфини от басейни и какви ли още не отживели забавления, и конкурсите за красота изживяват времето си, защото са ретроградни, неадекватни, а хората все повече разглеждат и забавленията, и поведението, и моделите си за подражание по много по-комплексен начин. 

Натикването на личности в тесните рамки на височини, дължини, обиколки не е нито забавно, нито перспективно, а просто глупаво – днес говорим с дъщерите си не за красота, а за здраве, не ги възпитаваме да са зависими от оценките на другите, не им даваме точки за дължината на краката им, а най-малко пък се водим от преценките на журитата на българските конкурси за красота.

А идеалът за красота? Ами с много малко изключения от света на модата, които се броят на пръсти и дължат статуса си на икони най-вече на това, че са смислени личности, идеалът за красота