Докато руската инвазия в Украйна с всяка минута става все по-ужасяваща, лекарите в една педиатрична болница в страната започнаха да провеждат своеобразна „игра“ със своите малки пациенти, за да направят престоя им поне една идея по-поносим. Всеки път, когато сирените прозвучат, децата трябва да се надпреварват, за да бъдат първи в мазето на болницата и да се скрият.
Подобно на един най-добрите филми в цялата история на киното "Животът е прекрасен", в който дете е убедено от баща си, че двамата са лидери в някаква реална игра на "стражари и апаши", докато в действителност баща и син се намират в концентрационен лагер.
В истинския живот ситуацията в Украйна е истинско състезание за оцеляване най-вече за децата. Доктор Роман Кизима, водещ детски онколог в западноукраинския специализиран медицински център в Лвов, каза пред NBC News, че военното положение може да бъде особено травмиращо за най-малките.
"Най-тъжното е, че когато прозвучи сирената, трябва да слезем с децата и родителите в мазето. Тичаме по пет или шест пъти на ден до мазето и обратно", коментира Демидиво пред "Тайм". Той разказва още, че в болницата има много деца на кислородно дишане, но количките с кислородните бутилки работят с ръчни вентилатори, което затруднява персонала.
За лекарите всеки ден е поредица от избори, които идват с тънка разделителна линия между живота и смъртта. Докато руските сили водят война с Украйна, педиатрите в страната се чувстват безсилни пред нарастващия брой жертви. Макар да е невъзможно да се определи с точност колко са загиналите и ранените, официалните данни показват стряскащи резултати - броят на децата, които губят живота си, расте с всеки изминал ден.
"Много деца дори не могат да стигнат до болницата и просто гаснат у дома", казва директорът на болинца Владимир Жовнях.
Според лекарите най-несправедливото е, че броят на жертвите от войната все някога ще бъде изведен като статистика, но никога няма да може да бъде изчислено колко точно хора не са били диагностицирани навреме, колко от тях са починали, защото не са получили навременно адекватно лечение.
Тези, които се опитват да напуснат страната, също са в опасност, според Юлия Ноговицина, директор на най-голямата благотворителна организация в подкрепа на лечение на рак при деца в Украйна.
„Пациентите и техните родители ме питат дали е безопасно, а аз отвръщам искрено: „Не знам“, казва тя пред NBC News. "Дори не знам дали е безопасно да се излиза навън. Възможно е да излязат близо до болницата и все пак да пострадат."
"Това, което се случва сега в Украйна, е хуманитарна катастрофа, причинена от войната", споделя Жовнях. „Светът ни наблюдава, моли се за нас, обаче не прави нищо повече. Украйна, за съжаление, е сама."
В болницата родителите бдят над леглата на своите дечица и възпират бликналите сълзи.
„Живея в страх, но не за себе си. Всяка сутрин се събуждам, прекръствам се и се моля стаята за реанимация да остане сигурно място“, казва Кристина Краевска, която е с 6-годишната си племенница Даринка, която е претърпяла операция след мозъчен тумор и в момента е на системи, които я поддържат жива.
„Тя се бори за живота си там горе, а ние тук долу се борим за нашия по вина на руските войници“.
Мобилизацията на мъже между 18 и 60-годишна възраст поставя хората с деца в особено мъчителна позиция, в която да избират между семейството и родината си.
„Щях да бъда на първа линия и да се боря до последния си дъх, ако нямах дете“, казва Валентин Ветров, чийто син е на годинка, но е претърпял множество операции за коригиране на вроден дефект.
„Засега обаче, моят дълг е да бъда тук, до него“ – допълва той.
Подобно на филма "Животът е прекрасен", в който допоследно гледаме дали отнякъде няма да ни се усмихне Гуидо, отправяме поглед и към Украйна и с цялото си сърце вярваме, че разумът ще надделее и мирът ще се настани трайно.
Фондацията на Дж. К. Роулинг помага на деца в сиропиталища в Украйна
