По-малко от месец остава до Златните глобуси и шивачите в Холивуд кроят нови рокли за женската част от аудиторията за церемонията по раздаването на наградите. Това е първото голямо събитие, на което ще се съберат холивудските звезди, и първата голяма церемония, която милиони очакват пред телевизорите след избухването на скандала с Харви Уайнстийн.
Беше ясно, че можем да очакваме някаква форма на изразена солидарност към движението #MeToo или дори форма на протест – досега сме видели съпричасност към различни каузи, изразявана с лентички на ревера например, а помним добре и миналата година, когато протестът срещу правилата за високи токчета в Кан доведе Джулия Робъртс боса по стълбите.
Идеята за черните рокли на червения килим се появи миналата седмица. Започнала е като разговор между няколко актриси, впоследствие мълвата се разпространи лавинообразно и в момента много звезди, сред които Мерил Стрийп, Рийз Уидърспун, Никол Кидман, Джесика Честейн и Ема Стоун, вече са потвърдили, че ще са с черни тоалети в знак на протест срещу сексуалните посегателства и тормоз в Холивуд.
Дотук добре. Но винаги има едно "но". Роуз Макгауън, която е сред първите и най-гласовити обвинителки на Харви Уайнстийн, повдига въпроса за моралното право на Мерил Стрийп (конкретно) и други актриси да се присъединят към този протест. В Twitter Роуз написа: "Актриси като Мерил Стрийп, които са работили щастливо с Прасето Чудовище, ще носят черно на Златните глобуси в знак на мълчалив протест. Вашето МЪЛЧАНИЕ е ПРОБЛЕМЪТ. Вие всички ще приемете фалшива награда и няма да предизвикате истинска промяна. Аз презирам вашето двуличие. Може би трябва да се облечете в Marchesa."
За не съвсем запознатите, Marchesa е модният бранд, управляван от съпругата на Уайнстийн, Джорджина Чапман. В хода на скандала се разбра, че много актриси са били изнудвани с години да се обличат в Marchesa за червения килим. [[more]] Естествено реакциите се разделиха на две. Едните са в духа на "You tell’em baby!", другите – не.
Лично аз мисля, че в Холивуд в момента се задвижват и сили на личен реваншизъм. Роуз Макгауън, трябва да й се признае, определено изигра катализираща роля за възникването на едно глобално движение, но това, че се изживява като официалния му глас и посочва кой има морално право да е съпричастен и да протестира, и кой не, може да има негативен ефект върху #MeToo. Вместо да изпише вежди, ще избоде очи.
Заиграването с темата сексуален тормоз, соченето с пръст към други жени и доближаването на #MeToo към границите на добрата стара клевета на никого няма да направи услуга – най-вече на жертвите на сексуални посегателства и тормоз по целия свят.
