Една от първите решение, които новият монарх трябваше да вземе, бе да избере име, с които да бъде назоваван. По традиция той можеше да бъде познат с всяко едно от рождените си имена Чарлз Филип Артър Джордж, но също като мойка си, той се спря на първото си - крал Чарлз III. Но нека се върнем в историята на това велико име.
Суеверието, че името Чарлз носи лош късмет
За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем назад в историята до началото на XVII век, когато в Шотландия е роден първият Чарлз I от династията на Стюардите.
Роден на 19 ноември 1600 г. като втори син на Джеймс I и Анна Датска, и до днес Чарлз I e смятан за един от най-неуспешните крале на Англия, което означава много, предвид количеството неуспешни крале, които са управлявали страната.
Все пак той е единственият британски монарх, който бива екзекутиран, а по негово време е единственият кратък момент в историята на страната, когато тя става република.
Макар да действа решително като крал, след като на 25 години поема короната от баща си, лошите му отношения с парламента, тежкото състояние на икономиката и лошия му навик да продава търговски монополи, стават основа за бурно недоволство сред благородниците, а за капак на всичко проблемите с Шотландия отварят пътя към гражданска война.
По негово време парламентът успява да си извоюва някои важни права, включително това кралят да няма правото да разпуска по своя воля законодателния орган, а министрите да минат под контрола на парламента. Не на последно място по значимост е решението единствено парламентът да може да събира данъци.
Неговият син, който впоследствие ще стане известен като крал Чарлз II, е изпратен в изгнание за няколко години - първо във Франция, а след това в Холандия по времето на Английския протекторат.
Прочети още на другата страница...
Времето, в което Англия е република, обаче е кратко, и през 1660 г. Чарлз II се завръща в родината си, за да поеме управлението ѝ. Той е крал в продължение на 25 години - сравнително дълго време за монарх, но и неговата съдба е трагична.
През неговото управление през Англия преминава Голямата чума от 1665 г., а година по-късно столицата Лондон е опожарена в т.нар. Голям пожар. Самата страна преминава през множество проблеми - религиозни преследвания, икономически проблеми и разклатена стабилност.
Кралят умира на 54 години от апоплексия, без да остави наследник и тронът е поет от брат му Джеймс.
Въпреки това Чарлз II влиза в историята на Англия под прякора "Веселия", което не се вписва съвсем в идеята за трагичен образ. Причина за този прякор е хедонистичното му отношение към живота - кралят пие много и не подбира жените, с които има връзки.
"Принц Чарлз е далеч по-наясно с потенциалната тежест на кралската власт, отколкото с нейните удоволствия", пише Джонатан Димбълби в неговата биография.
"Ако в определен момент в далечното бъдеще наследя мама, тогава очевидно ще направя всичко по силите си, за да изпълня тази роля... Понякога си мечтаеш за нещата, които би могъл да направиш", цитира Димбълби думите на Чарлз.
Престолонаследникът добавил, че "има огромна тежест на очаквания", с която е много трудно да се свикне, но че той е бил възпитан да усеща един специален дълг към страната.
