ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Индийските деца забравиха как да четат и пишат по време на пандемията

Индийските деца забравиха как да четат и пишат по време на пандемията

снимка: akshayapatra/ Pixabay

Радхика Кумари държи тебешира си храбро и  цялото й  желание е насочено към това буквите да се излеят от ума й върху черната дъска. Мисълта й обаче се сгромолясва и тя обърква много от тях. Радхика се опитва да напише азбуката на хинди - проста задача за повечето 10-годишни. Трудно й е, защото са изминали 17 месеца, откакто е посещавала клас, било то онлайн или на живо. Училищата в Индия остават затворени от март миналата година, когато страната е блокирана, за да ограничи разпространението на Covid-19.

Заможните частни училища и техните ученици преминаха безпроблемно към онлайн класове, но държавните се борят с редица трудности. Техните ученици, които не разполагат с лаптопи или смартфони, нямат достъп до Интернет и съответно изостават с няколко крачки зад своите връстници.

В Джаркханд - беден щат в Индия, където живее Радхика, това дигитално разделение е осезаемо. В нейното мъничко селце в квартал Латехар няма Интернет. Държавни телевизионни оператори пускат образователни предавания в някои щати, но това все още остава недостъпно в много общности.

Когато училищата започнаха да се отварят поетапно отново в някои щати, икономистът и социален активист Жан Дрез се срещна с Радхика и 35 други деца в нейното село, за да оцени последствията от липсата на училище сред малките общности.

„Беше наистина шокиращо да открия, че от 36 деца, записани в началното училище, 30 не могат да прочетат нито една дума“, споделя той. Според него повечето ученици от началното училище са започнали да изостават в четенето и писането и почти нямат достъп до учебни материали.

Хинди и английски бяха любимите ми предмети в училище“, казва Радхика. Сега тя почти не помни нито един от двата езика. Завършва втори клас в началното държавно училище, когато Covid-19 се надига. Сега тя преминава в четвърти клас, въпреки че няма достъп до учебни средства през цялата година на пандемията.

Съгласно индийските закони за образованието, е задължително училищата да бъдат пускани да преминават в по-горен клас до пети клас. Целта е да се облекчи натискът върху децата, като същевременно се осигури подкрепяща учебна среда. Училищата спазиха правилото и тази година, въпреки прекъсванията в обучението за толкова много ученици

Има още...

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.