Радхика Кумари държи тебешира си храбро и цялото й желание е насочено към това буквите да се излеят от ума й върху черната дъска. Мисълта й обаче се сгромолясва и тя обърква много от тях. Радхика се опитва да напише азбуката на хинди - проста задача за повечето 10-годишни. Трудно й е, защото са изминали 17 месеца, откакто е посещавала клас, било то онлайн или на живо. Училищата в Индия остават затворени от март миналата година, когато страната е блокирана, за да ограничи разпространението на Covid-19.
Заможните частни училища и техните ученици преминаха безпроблемно към онлайн класове, но държавните се борят с редица трудности. Техните ученици, които не разполагат с лаптопи или смартфони, нямат достъп до Интернет и съответно изостават с няколко крачки зад своите връстници.
В Джаркханд - беден щат в Индия, където живее Радхика, това дигитално разделение е осезаемо. В нейното мъничко селце в квартал Латехар няма Интернет. Държавни телевизионни оператори пускат образователни предавания в някои щати, но това все още остава недостъпно в много общности.
Когато училищата започнаха да се отварят поетапно отново в някои щати, икономистът и социален активист Жан Дрез се срещна с Радхика и 35 други деца в нейното село, за да оцени последствията от липсата на училище сред малките общности.
„Беше наистина шокиращо да открия, че от 36 деца, записани в началното училище, 30 не могат да прочетат нито една дума“, споделя той. Според него повечето ученици от началното училище са започнали да изостават в четенето и писането и почти нямат достъп до учебни материали.
„Хинди и английски бяха любимите ми предмети в училище“, казва Радхика. Сега тя почти не помни нито един от двата езика. Завършва втори клас в началното държавно училище, когато Covid-19 се надига. Сега тя преминава в четвърти клас, въпреки че няма достъп до учебни средства през цялата година на пандемията.
Съгласно индийските закони за образованието, е задължително училищата да бъдат пускани да преминават в по-горен клас до пети клас. Целта е да се облекчи натискът върху децата, като същевременно се осигури подкрепяща учебна среда. Училищата спазиха правилото и тази година, въпреки прекъсванията в обучението за толкова много ученици
Има още...
Жан Дрез се опасява, че това може да доведе до отпадане на училище за по-малките деца.
"Веднъж след като се научиш да четеш и пишеш и си достигнал по-високо ниво, тогава можеш да си позволиш да изостанеш малко, но все пак ще имаш възможност да продължиш да напредваш. Щом имаш основата да четеш и пишеш, разполагаш с реалния шанс да бъдеш образован", казва той.
Пандемията издълба и зловеща пропаст между половете в обучението. Някои семейства могат да си позволят да плащат за уроци след училище, но повечето избират да изпратят само синовете си. Братът на Радхика, Вишну, е с година по-малък, но е много по-напред от нея в четенето и писането. Радхика е най-малката от петте сестри и никоя от тях не е посещавала уроци - онлайн, на живо или извън клас през последната година.
Много родители от Индия избират да инвестират в образованието на синовете си, защото се надяват да бъдат подкрепени финансово от тях, когато остареят. Смята се, че дъщерите преминават в друго семейство и напускат дома си. Данните показват, че бедните родители са по-склонни да запишат дъщерите си в държавни безплатни училища, като същевременно спестяват, за да изпратят синовете си в евтини частни.
Междувременно очите на Радхика светват при мисълта да се върне в най-близко бъдеще в училище. Тя споделя пред BBC, че най-голямото й желание е да отвори заключената врата и да седне на чина си. Защото да умееш да четеш и да пишеш, означава да можеш да разполагаш с възможността да уголемиш света си поне един милион пъти.
Протестът на родителите: Гласност против умствения геноцид
