Радхика Кумари държи тебешира си храбро и цялото й желание е насочено към това буквите да се излеят от ума й върху черната дъска. Мисълта й обаче се сгромолясва и тя обърква много от тях. Радхика се опитва да напише азбуката на хинди - проста задача за повечето 10-годишни. Трудно й е, защото са изминали 17 месеца, откакто е посещавала клас, било то онлайн или на живо. Училищата в Индия остават затворени от март миналата година, когато страната е блокирана, за да ограничи разпространението на Covid-19.
Заможните частни училища и техните ученици преминаха безпроблемно към онлайн класове, но държавните се борят с редица трудности. Техните ученици, които не разполагат с лаптопи или смартфони, нямат достъп до Интернет и съответно изостават с няколко крачки зад своите връстници.
В Джаркханд - беден щат в Индия, където живее Радхика, това дигитално разделение е осезаемо. В нейното мъничко селце в квартал Латехар няма Интернет. Държавни телевизионни оператори пускат образователни предавания в някои щати, но това все още остава недостъпно в много общности.
Когато училищата започнаха да се отварят поетапно отново в някои щати, икономистът и социален активист Жан Дрез се срещна с Радхика и 35 други деца в нейното село, за да оцени последствията от липсата на училище сред малките общности.
„Беше наистина шокиращо да открия, че от 36 деца, записани в началното училище, 30 не могат да прочетат нито една дума“, споделя той. Според него повечето ученици от началното училище са започнали да изостават в четенето и писането и почти нямат достъп до учебни материали.
„Хинди и английски бяха любимите ми предмети в училище“, казва Радхика. Сега тя почти не помни нито един от двата езика. Завършва втори клас в началното държавно училище, когато Covid-19 се надига. Сега тя преминава в четвърти клас, въпреки че няма достъп до учебни средства през цялата година на пандемията.
Съгласно индийските закони за образованието, е задължително училищата да бъдат пускани да преминават в по-горен клас до пети клас. Целта е да се облекчи натискът върху децата, като същевременно се осигури подкрепяща учебна среда. Училищата спазиха правилото и тази година, въпреки прекъсванията в обучението за толкова много ученици
Има още...
Михаела Грънчарова
Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.
;void(0);){kind=link}
