ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Интелектуалци за протестите: Обществото ни е болно, диагнозата е апатия

Посланията на протестите са не само на площадите, но и в социалните медии. Интелектуалци и общественици, хора с позиция и дух споделиха мислите и чувствата си за ставащото у нас. Вижте част от размислите на тези, които прегръщат каузата на протестиращите. 

Радослав Бимбалов – рекламист

"Борисов, Пеевски, Доган, Гешев, Петьо Еврото и всички други знайни и незнайни имена от криминалното ни ежедневие са просто метастази. Истинският тумор е много надълбоко и ще трябва да се дълбае внимателно, но решително. Да, сега и веднага искаме оставки, но след тях предстои по-трудното. Първо, ще трябва да се престрашим да се доверим на някое от лицата, които сега са с нас на площадите и искат промяна. Или на няколко от тези лица. Нямаме избор. Ще трябва да им повярваме, че наистина искат промяна, а не смяна на караула пред шкафчето на Борисов [...]"

Веселина Седларска журналист, писател

"В момента не е ляво срещу дясно, не е червено срещу синьо, не е премиер срещу президент. В момента е приличието срещу безочието. Има хора лакмуси, хора толкова отвратителни, че докато те диктуват живота, на нормалните хора им е трудно да дишат. Тези хора имат имена: Ахмед Доган, Делян Пеевски, Иван Гешев, Владислав Горанов, Емил Кошлуков и т.н. до малките пешки като Данаил Кирилов, Тома Биков, Дариткова, Караянчева и др. Какви са тези хора – леви или десни, червени или сини – не ни интересува, те могат да бъдат каквито го налага слугинажът, всеки един от тях е бил всякакъв. За нас те са обида – ето, това са те, обида. Ама какви щели да дойдат след тях? Щели да бъдат същите. ОК, пак ще протестираме. Докато се научат да не са същите."

Захари Карабашлиев писател

"Един от големите ми приятели в ранно детство беше едно кърджалийско турче на име Саджит – за него ще пиша един ден – като братчета бяхме. Саджит отдавна не живее в България, защото семейството му беше унизено и изгонено в Турция, заедно с десетки хиляди семейства от загиващия и загниващ комунистически режим на Тодор Живков. В самия край на царуването си, този дяволито-усмихнат, добродушен правешки хитрец извади етническата карта и насъска българи срещу турци. [...] 

Автобуси с етнически турци с шапки ДПС, организирани и извозени от Родопите до морето са допускани до плажа. Останалите, дошли доброволно с личните си автомобили от цялата страна българи са спирани. Защо? Разделяй и остани на власт.
Полицията създава предпоставки за етнически конфликт.

Такива като мен срещу такива като Саджит? Единственото, което липсва е една разгорещена патриотична реч и бурето с барут е подпалено. Разделяй и остани на власт. Слава богу, нямаме свой Милошевич!"

Искра Ангелова

"Искаме да можем да упражняваме професиите си свободно, да не ни унижават в собствената ни страна; да не ни уволняват, защото можем и знаем; да се радваме на свобода на словото, а не на превзети от олигархията медии; да не стоим на дъното - под екзистенцминимума - ние, цветът на нацията (хора на изкуството, артисти, интелектуалци, инженери, лекари, юристи, учители, а и пенсионери); искаме да не измираме най-много в Европа, а да опазим последните останали лекари в България и да разчитаме на уредена и добра здравна система; искаме да не сме затиснати от корупция, без прозорец за бягство и надежда. Искаме да можем да просперираме и да се развиваме честно и почтено - без да сме "на някого човек", без връзки или партийна принадлежност - просто защото сме кадърни и можем, образовани сме и сме умни; искаме сериозна културна политика и развитие на цялата мрежа от театри и културни центрове из България, както и назначаването на млади и кадърни мениджъри на тези места, а не целенасочено и повсеместно унищожаване на културата и превръщането й в халтура с неизпълними изисквания за все по-голяма популярност."

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...