Чаках някой мъж най-сетне да се включи в дебата по домашното насилие. Някой насилник. Чухме гласовете на жертвите, на статистиката, на адвокатите, на хората, които работят с изпаднали в беда жени и деца. Все повече и повече се говори по темата с всеки изминал ден, но се говори предимно от жени. 

Една от жените, които се престрашиха да споделят, ми даде координати на мъжа, от когото си е тръгнала след поредните батални сцени. Той се съгласи да говори откровено, вероятно благодарение на моментното си чувство за вина и желание да бъде по-добър от себе си човек. Истината е, че пожелавам на въпросното момиче никога да не се върне отново при него, въпреки че на срещата ни той се показа като приятен млад мъж, който искрено иска да се бори с проблемите си.

Ще го представя само с инициалите му - П. Б., на 35 години, има собствен бизнес, множество хобита и интереси, спортува активно, не му е чужда благотворителността. Изглежда уверено, а постоянно споменава страха. Трудно се отпуска да говори. Твърди, че е готов на всичко, за да спечели отново доверието на бившата си приятелка, но не изглежда все едно вярва, че го заслужава. Не иска да говори в детайли за моментите, когато тя си е лягала върху окървавена възглавница. Не помни част от тях, защото е бил под алкохолно опиянение или в състояние на силен афект. Запознайте се с него.

Първият път, когато удари жена? Защо се случи?

Един приятел ме е видял, аз не си спомням. Видял ме е как я гоня, защото не ми е давала пари за пиене. Тя ми каза, че трябва да спра да пия. Не ми даваше тогава пари за алкохол, а на мен много ми се пиеше. Казаха ми, че съм я ритнал в главата.

Със следващата жена какво се случи? Кога я нарани?

Само веднъж. Скарахме се, казах й да си ходи. Хвърлих й обувката да се обува. Тя пък в този момент се наведе и с всичка сила обувката я удари по главата. След това тя скочи да ме бие, тогава я хванах и добре че имаше хора да ни разтърват. Общо взето това е.

Разбра ли, че си направил нещо лошо?

Тогава не.

Третият случай е с бившата ти приятелка и вече говорим за повтарящи се сериозни схватки?

Много по-сериозни. Много ми е тежко това интервю. Какво се е случило ли? Просто не исках да я губя.

И реши, че можеш да я задържиш със сила?

Не, нищо не съм мислил в този момент. В тези моменти, когато ги правя тези неща...

Обясни механизма. Не се усещаш за последствията, не се усещаш, че срещу теб стои по-слаб човек?

Не, изобщо. Въобще не го мислиш това нещо. И по-силен да беше, пак щях да направя същото. Това не е вярно, че защото е по-слаба, затова съм я ударил. Просто побесняваш, чувстваш се много зле - прецакан, излъган. Не се гордея с това нещо.

Говорим за случаи, когато въпросната жена е била с насинени очи?

Да. 

Влачене по земята за косата?

Да.

Замерване с тежки предмети?

Да.

Какво се е случило ли? Просто не исках да я губя.

Като мине този момент на афект, как се чувстваш?

Отвратително. 

С повече думи?

Единственият начин да се самооправдаеш, е да започнеш още повече да мразиш. 

И да прехвърлиш вината върху жената?

Да. Не само върху нея - върху когото намериш, честно казано.

Всъщност и ти се чувстваш жертва, така ли?

Да, определено. 

Кого обвиняваш, с какво се оправдаваш?

За агресията - с нищо. Обикновено си казвам, че тя е започнала.

А ти си довършил?

И аз съм довършил. 

На жената какво казваш?

Първо започваш да я мразиш много. После се осъзнаваш и започваш да се опитваш да се извиниш. Защото съжаляваш.

Имал ли си случаи на домашно насилие в детството, в семейството?

Не, никога. Не съм виждал такова нещо изобщо. Отношението към жените е било абсолютно нормално, никакви проблеми не е имало.

Кога за първи път имаше агресия в живота ти, кога имаше бой?

Още в първи клас. Те ме нападнаха. Мен не ме харесват много-много хората, няма спор. Но не съм се биел като ученик. Не съм си представял боя като решение на проблемите.

Кога започна да мислиш за агресията?

По принцип първо съм си представял агресията към мен самия. Още в началото, като имах проблеми в училище. Как да избягам по някакъв начин. Примерно, искал съм да си счупя ръката. Нещо да стане, може би затова съм боледувал. 

Сега представяш ли си го понякога?

Да.

И после какво, започваш да пиеш?

Може би.