Общество

Йордановден в Белене – слънце и грог на Дунава

Кръстът се потапя, не се хвърля

Йордановден в Белене – слънце и грог на Дунава

Снимки: Община Белене

Всичко започна като от виц за военни. Един униформен каза на друг униформен: "Я направи снимка", а след това се чу: "Не на мен, на хората!"

Празникът Богоявление в Белене е свързан и с потапянето на кръста във водите на река Дунав – къде другаде? Пропуснах ритуала в църквата, но държах да присъствам на тържествения водосвет на бойното знаме на 55-ти Инженерен полк (военното поделение в града), на освещаването водите на Дунав и най-вече на потапянето на Светия кръст в реката.

"Казва се потопяване, а не хвърляне. Това е ценно нещо, не може да се хвърля."

С това уточнение отец Трайчо, православен свещеник от църквата "Свети Великомъченик Георги" в Белене, която е единствен православен храм в града, на фона на двете католически църкви, даде начало на ритуала.  

Участие във ваденето на кръста взеха 7 смелчаци, предимно младежи, но със спортната си физика и младежки дух веднага се отличи единственият по-възрастен момък - 69-годишният Светослав Паскалев.

Всички се хвърлиха в студените води на реката, но времето беше на тяхна страна. За сгряване на публиката имаше билков чай, както и чай с коняк. Не помня Йорданка Фандъкова (която днес има имен ден) и администрацията й някога да са ме почерпили с нещо. 

След кратко спречкване в реката 21-годишният Недко Учанов извади кръста от водите на Дунава. Това му се случва за трети път от общо четири участия. 

Поверието гласи, че този, който извади кръста от реката на Богоявление, ще бъде здрав и честит през цялата година. Пожелавам на Недко и на всички други участници, както и на присъстващите на брега "желязно" здраве през 2021 г. 

След като кръстът беше изваден, зазвуча военен оркестър. За първи път присъствах на ритуал за Богоявление и се радвам, че това се случи именно в Белене.

Тайно поглеждах все към моста за затвора и някак символиката как срещу нас е островът, на който са лишените от свобода, ме забавляваше.

Особено в ситуация на пандемия, локдаун след локдаун и социална изолация.

В тази връзка – дори не искам да отговарям на цялата омраза срещу честването на Йордановден и ритуала с ваденето на кръста по различните точки в страната.

Обичаме да сме критични, когато сме сами с клавиатурата си, но никой от възмутените не споделя как и с колко души е празнувал Нова година например. Не съм чула остри критики и срещу посетителите на частните партита (особено ако са наши приятели), а там е доста по-рисковано, отколкото сред природата, до реката, на прилично разстояние един от друг. 

Имаше хора с маски сред присъстващите, имаше и такива без. Но общо на брой ние бяхме по-малко, отколкото всеки ден има в големите софийски супермаркети. 

Честит празник на всички! Ако не сте почитатели на Богоявление, винаги може да празнувате Ботев – днес се навършват 173 години от рождението му.

 

Христо Ботев: „Да, патриоти сме! Дордето сме пияни...“