ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Искра Ангелова: Все още има хора, които си позволяват да мислят сами

Искра Ангелова: Все още има хора, които си позволяват да мислят сами

Снимка: Лилия Йотова

Чухме, че се задава съживяване на предаването "Нощни птици" от твоя хол. Какво да очакваме?

За съжаление няма как да е „Нощни птици“, но ще направя конферентно интервю с музикантите – очаквайте! Този нов проект, Лексиконът на Искра, който се случва страхотно бързо, е поредица от интервюта – като дневник на карантината, хроника на кризата. Защото, знаеш, човешкият мозък има това спасително свойство – да забравя много бързо лошите неща. Миналата година прекарах 2 седмици в интензивното и изобщо не ги помня вече. Ние забравихме комунизма почти веднага, та днес даже някакви хора изпитват носталгия по него… Та какво остава за тази настояща крайно сюрреалистична ситуация, в която живеем само от месец? Затова ми се стори важно да интервюирам интересните личности, чиито мисли би ми се искало да чуя именно днес, и да ги пусна в youtube. Веднага един приятел (Емил Димитров) ми предложи да монтира с мен, друг – Иван Тодоров – да направи заставката, а моят мъж Венелин и дъщеря ми Алиса са неотлъчно с мен в това и много ми помагат. 

Новото предаване се казва Лексиконът на Искра и в него съм интервюирала вече актьора и режисьор Ивайло Христов, аниматора ни Владимир Тодоров, който живее и работи в Лос Анджелис, психиатъра Любо Канов, актрисата и депутат Нона Йотова, италианеца, който пръв застана да свири с тромпета си на прозореца в Трапани, Сицилия – Алберто Ангуца, Орлин Павлов, Ники Илиев, Маги Джанаварова… Предстоят ми интервюта с бенда на „Нощни птици“ – Вяра, Владо, Мишо, Петко и Румен; с Огнян Минчев, с Калин Терзийски, с Камелия Тодорова, с носителя на "Пулицър" и на 9 номинации за "Оскар" Джон Шанли от Ню Йорк, с моята приятелка лекар Ани Жамбонас от Сиатъл… Това много ми помага да осмисля ставащото и също мисля, че в съвременния медиен контекст е почти задължително ние – по-умните и предприемчиви професионалисти – вместо да плачем, че нямаме работа, да запретнем ръкави да предоставим липсващото съдържание. Не че това може да ни храни децата, но… На мен като зрител много ми липсват такива интервюта, такива събеседници.

Ако всяко изпитание може да се превърне в урок, какво научи ти от нещата, които преживя в последно време – спирането на предаването ти, влизането ти в болница, сега – от изолацията, в която живеем?

Аз избягвам да звуча като проповедник – хората не обичат да ги поучават. Но мога да споделя, че колкото по-страшно и гранично е изпитанието, толкова по-лек се връща от него човек. „Лек“… имам предвид, че след Онова пътуване се върнах без амбиции или надежди; с абсолютно ясна представа какво точно се случва наоколо ми; с унищожен идеализъм, който ми пречеше да виждам ясно… Преброиха се истинските ми приятели (осъзнах, че имам страшно много истински приятели!) и предателите. Всичко се случи мигновено.

Разбрах, че няма нужда от жертви, че няма нужда да падна и да умра в името на защитата на българското изкуство, на която бях посветила последните 14 години от живота си… Че няма нужда да работя при ужасни условия и без пари –  само заради идеята – в отровна среда, населена от доноси, и да се чувствам недооценена и постоянно виновна за нещо… И че всъщност никой няма нужда от нас, освен близките ни. Особено пък – ако умрем. Всеки миг на тази земя е безценен. И това не значи да правиш компромиси и да се продадеш за 30 сребърника на Дявола, както направиха много наши бивши приятели – не. Означава, че нищо не зависи от нас всъщност.

Че единственото, което зависи от нас, е да сме честни, морални, почтени, трудолюбиви, добри и съвестни хора. Всичко останало е наистина в Божиите ръце – аз мога да ти го кажа, като човек, на който му е даден втори шанс. 

Ще разкажа по спомен една притча, която помня от книгите на Карлос Кастанеда за Дон Хуан. Един ден те двамата се разхождали в планината – Карлос Кастанеда е ученик на индианеца шаман и винаги се съмнява в неговите уроци, знаеш. Та той спрял, за да завърже обувката си и на метър пред тях се сгромолясала огромна скала. Той се уплашил страшно много и попитал Дон Хуан какъв урок е това. Дон Хуан се усмихнал и му казал:

„Днес ти спря да завържеш обувката си и това спаси живота ти. Ако беше продължил, тази скала щеше да падне върху ти и да те убие. В друг момент от живота ти ще спреш да завържеш обувката си и скалата ще падне точно върху ти и с теб ще е свършено. Какво можеш да направиш ли? Ами нищо. Освен да завържеш обувките си съвършено.“

Има още...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...