Неочаквано, но дори само говоренето за щастие в продължение на час и половина се оказа доста позитивно преживяване и ни подейства много освежаващо в края на тази гореща и изморителна седмица. В рамките на дните на щастието професор Дарин МакМеън ни разказа разни интересни и любопитни неща за разбирането за щастие през вековете.
Усмихвате ли се, когато ви снимат? Обзалагам се, че да, освен ако не сте убедени, че сте по-фотогенични със сериозна физиономия. Всички снимки на приятелите ни са усмихнати, дебнем да снимаме децата си докато се смеят. Е, само преди век не е било така и хората на старите снимки са съвсем сериозни – нали сте забелязали. Просто на тях не им се е налагало да се правят, че са щастливи.
Идеята, че щастието е естествено състояние и право на човека се заражда едва в края на 18-ти век. Преди това хората са смятали, че щастието е дадено на малцина, че то е дар от съдбата и не е за всеки. В наши дни имаме усещането, че сме длъжни да сме щастливи и ако не сме се питаме защо, кое не ми е в ред, кой е виновен? Всъщност, виновни няма. Според последните проучвания на позитивната психология 50% от усещането за щастие дължим на гените си, 10% на събитията в живота ни и 40% зависят само от нас, от нашите решения и избор, който правим. Друго, което свързва щастливите хора е техният оптимизъм и това, че не гледат много напред в бъдещето, а са благодарни за даденото им тук и сега.
Може би най-интересната част от лекцията беше тази, свързана с парадоксите на щастието. Първият е, че възрастните хора са по-щастливи от младите. Вторият, че парите нямат нищо общо със щастието –разбира се абсолютно бедните хора не са щастливи, но след един минимум нагоре прибавянето на пари изобщо не прибавя щастие. И третото – че като правим другите по-щастливи и ние самите ставаме такива.
Наглед познати неща, но подредени в една тема звучаха убедително и обнадеждаващо. Хубаво е да си ги припомняме понякога.
