ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Изборите в малкия град: Изчезнали флашки и протоколи, попълнени с молив

Винаги съм следила изборите с особен интерес, но досега го правех само чрез медии, социални мрежи, приятели, познати. Тази година реших да видя какво се случва в секциите, как се броят гласовете, как се попълват протоколите и изобщо всичко "от кухнята". 

Въпросната кухня в моя случай беше една малка стая, по-малка по размер от стандартните класни стаи, защото по принцип е кабинет по интереси за учениците. 15 души бяхме скупчени в нея няколко часа – със затворени врати и прозорци, защото, въпреки че сме в извънредна епидемиологична обстановка, мерките против разпространението на Covid-19 явно са били последна грижа при определянето на реда, по който протичат изборите. Повечето неща се случваха, както е било по време на предишните избори.

А именно – запечатани прозорци, които не могат да бъдат отворени, както например се прави при матурите и Националното външно оценяване, откакто избухна пандемията.

Записах се като застъпничка през платформата "Ти броиш" и предпочетох да проследя изборите в малкия град, в който вече живея – Белене, въпреки че имаше много по-критични точки, но нямах възможност да пътувам, а и ми беше любопитно как именно протича целият процес в една стандартна секция, където не би трябвало да има конфликти, купени гласове и мафиотски прояви.

Да, такива неща действително нямаше, но изпъкнаха проблеми, които със сигурност е имало на много места. Не от желание да се компрометира изборния процес, а просто от незаинтересованост, навик (за повечето членове на секционна избирателна комисия  това са просто поредните избори) и умора. Именно – умора.

Гласовете в цяла България се броят от едни много, много изморени хора.

Те са били на линия от 7 сутринта, а някъде към полунощ или дори по-късно трябва да са максимално концентрирани, защото тогава се оформят протоколите и се вписват важните числа. Е, не са концентрирани. Това е напълно разбираемо. 

Белене е католически град и въпреки че много семейства празнуваха Великден, активността беше сравнително висока – 51,6%. Изборният ден приключи точно в 20:00 ч. Краят му бе оповестен със звука на училищния звънец. Вратите се затвориха и всеки остана в собствената си секция.

Започна броенето. Процедурата е следната: първо се преброяват откъснатите отрязъци от бюлетините, тяхната бройка трябва да съвпада с броя бюлетини в урната. Съвпадна. После започна сортиране по номера. Отделят се и недействителните. Чуха се коментари, че минали години е имало много повече сгрешени. При последните избори невалидни са били 60 – 70 бюлетини, а сега са значително по-малко – само 9. 

29, 28, 4, 11, 29, 29 – звучи като някакво бинго. Наблюдавам как се трупат купчините.

Няма тампони, а навикът на българина да плюнчи пръсти при работа с хартия е непоклатим. Прозорците продължават да са запечатани. Хваща ме нещо като ковид параноя.

След преброяването на всяка отделна купчина бюлетини започва най-трудното – смятането и попълването на преференциите. Другото най-трудно е машинният вот. "Сега трябва да броим машината" – небрежна реплика, която разведрява вечерта ми. От 474 гласували в тази секция, 93-ма са го направили машинно.

Те не подозират какъв проблем ще бъдат техните гласове след полунощ.

След изчисленията идва ред на съставянето на протоколите. Важната работа! Първо се попълва чернова. Пише се с молив. Трие се, пак се пише. Разбираме защо е било нужно да учим математика. После бюлетините се опаковат в хартия, която се завързва с канап и с ластик. Така ще влязат в прословутите бели чували.

Кметът на града, съответно и на общината, в момента е подкрепен от ГЕРБ, но традицията в Белене е да се гласува за БСП, защото те години наред обещаваха АЕЦ. Преброяването на всички гласове в общината са интересни –"Има такъв народ" и БСП имат равни гласове – по 997. Трета политическа сила е партията на кмета – ГЕРБ с 582 гласа, а четвърта – "Изправи се! Мутри вън!" с 448. Демократична България, въпреки че няма местна структура на нито една от трите партии в обединението, бележи 192 гласа. 

В секцията, в която бях аз обаче, Слави Трифонов спечели категорично със 140 гласа, втори са БСП с 99, трети – ГЕРБ с 82, следват "Изправи се! Мутри вън!" – 44, и Демократична България – 31.

След като всичко беше сметнато, членовете на СИК любезно започнаха да принтират чернови, попълнени с молив, които да раздадат на застъпниците, за да си тръгнем. 

Чернови! Молив! Тотално против принципите и смисъла на това да има застъпници, които да следят за честността и коректността на преброяването. И съм 100% сигурна, че никой не искаше да ни "прецака" или просто да ни отпрати, за да си направи "машинациите". Не, просто така са свикнали. Застъпниците нямаха претенции, само аз възразих.

Вижте какво се случи после...

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...