Общество

Изборите в малкия град: Изчезнали флашки и протоколи, попълнени с молив

"Какво е флашка?"

Винаги съм следила изборите с особен интерес, но досега го правех само чрез медии, социални мрежи, приятели, познати. Тази година реших да видя какво се случва в секциите, как се броят гласовете, как се попълват протоколите и изобщо всичко "от кухнята". 

Въпросната кухня в моя случай беше една малка стая, по-малка по размер от стандартните класни стаи, защото по принцип е кабинет по интереси за учениците. 15 души бяхме скупчени в нея няколко часа – със затворени врати и прозорци, защото, въпреки че сме в извънредна епидемиологична обстановка, мерките против разпространението на Covid-19 явно са били последна грижа при определянето на реда, по който протичат изборите. Повечето неща се случваха, както е било по време на предишните избори.

А именно – запечатани прозорци, които не могат да бъдат отворени, както например се прави при матурите и Националното външно оценяване, откакто избухна пандемията.

Записах се като застъпничка през платформата "Ти броиш" и предпочетох да проследя изборите в малкия град, в който вече живея – Белене, въпреки че имаше много по-критични точки, но нямах възможност да пътувам, а и ми беше любопитно как именно протича целият процес в една стандартна секция, където не би трябвало да има конфликти, купени гласове и мафиотски прояви.

Да, такива неща действително нямаше, но изпъкнаха проблеми, които със сигурност е имало на много места. Не от желание да се компрометира изборния процес, а просто от незаинтересованост, навик (за повечето членове на секционна избирателна комисия  това са просто поредните избори) и умора. Именно – умора.

Гласовете в цяла България се броят от едни много, много изморени хора.

Те са били на линия от 7 сутринта, а някъде към полунощ или дори по-късно трябва да са максимално концентрирани, защото тогава се оформят протоколите и се вписват важните числа. Е, не са концентрирани. Това е напълно разбираемо. 

Белене е католически град и въпреки че много семейства празнуваха Великден, активността беше сравнително висока – 51,6%. Изборният ден приключи точно в 20:00 ч. Краят му бе оповестен със звука на училищния звънец. Вратите се затвориха и всеки остана в собствената си секция.

Започна броенето. Процедурата е следната: първо се преброяват откъснатите отрязъци от бюлетините, тяхната бройка трябва да съвпада с броя бюлетини в урната. Съвпадна. После започна сортиране по номера. Отделят се и недействителните. Чуха се коментари, че минали години е имало много повече сгрешени. При последните избори невалидни са били 60 – 70 бюлетини, а сега са значително по-малко – само 9. 

29, 28, 4, 11, 29, 29 – звучи като някакво бинго. Наблюдавам как се трупат купчините.

Няма тампони, а навикът на българина да плюнчи пръсти при работа с хартия е непоклатим. Прозорците продължават да са запечатани. Хваща ме нещо като ковид параноя.

След преброяването на всяка отделна купчина бюлетини започва най-трудното – смятането и попълването на преференциите. Другото най-трудно е машинният вот. "Сега трябва да броим машината" – небрежна реплика, която разведрява вечерта ми. От 474 гласували в тази секция, 93-ма са го направили машинно.

Те не подозират какъв проблем ще бъдат техните гласове след полунощ.

След изчисленията идва ред на съставянето на протоколите. Важната работа! Първо се попълва чернова. Пише се с молив. Трие се, пак се пише. Разбираме защо е било нужно да учим математика. После бюлетините се опаковат в хартия, която се завързва с канап и с ластик. Така ще влязат в прословутите бели чували.

Кметът на града, съответно и на общината, в момента е подкрепен от ГЕРБ, но традицията в Белене е да се гласува за БСП, защото те години наред обещаваха АЕЦ. Преброяването на всички гласове в общината са интересни –"Има такъв народ" и БСП имат равни гласове – по 997. Трета политическа сила е партията на кмета – ГЕРБ с 582 гласа, а четвърта – "Изправи се! Мутри вън!" с 448. Демократична България, въпреки че няма местна структура на нито една от трите партии в обединението, бележи 192 гласа. 

В секцията, в която бях аз обаче, Слави Трифонов спечели категорично със 140 гласа, втори са БСП с 99, трети – ГЕРБ с 82, следват "Изправи се! Мутри вън!" – 44, и Демократична България – 31.

След като всичко беше сметнато, членовете на СИК любезно започнаха да принтират чернови, попълнени с молив, които да раздадат на застъпниците, за да си тръгнем. 

Чернови! Молив! Тотално против принципите и смисъла на това да има застъпници, които да следят за честността и коректността на преброяването. И съм 100% сигурна, че никой не искаше да ни "прецака" или просто да ни отпрати, за да си направи "машинациите". Не, просто така са свикнали. Застъпниците нямаха претенции, само аз възразих.

Вижте какво се случи после...


От една страна, тук битува усещането, че нищо не зависи от толкова малък град. Вероятно на избори за местна власт нещата стоят по друг начин. От друга, ние застъпниците само им се пречкахме, без да имаме право да броим и пишем. Видях искрено съжаление и желание да ни помогнат да се приберем по-рано. Аз обаче знам защо съм там и настоях за оригинал от протокола. Сигурна съм, че ме мислеха за луда.

Та аз дори не съм получила пари срещу застъпничеството си! Що за ентусиазъм?

По същата причина, поради която исках да съм застъпник на коалиция, която събира доброволци, а не платени наблюдатели, останах до край. Защото това се прави със сърце, с устрем, с желание за по-добро бъдеще, демокрация и чисти избори, а не за 100 лева в джоба. 

Другите застъпници си взеха черновите на протоколите и си тръгнаха. Разбира се, имаше проблем с принтерите, но в съседни секции, не в нашата. Там също отпращаха застъпниците с чернова. От моята секция само още една жена също изчака за оригинал, беше застъпник на "Има такъв народ", ако това има значение. Тръгна си минути преди да се случи "хитът на вечерта". Тогава присъствах само аз и членовете и СИК.

Флашките бяха изчезнали! Нямаше ги. Флашките от машината, която и без това всяваше смут със своето съществуване.

Тук трябва да призная, че на миналите избори гласувах машинно, но на тези го направих с хартиена бюлетина, защото вече се знаеше за доста проблеми в машините. В съседната община, Велико Търново, имаше цели объркани листи и някак усещах, че още не сме дорасли за машинен вот.

Настана едно търсене, един хаос, една главоблъсканица. По всяка вероятност въпросните флашки така и не са били извадени от машината в момента на смъкване на пломбите. Никой не знаеше чия точно отговорност е това. На председателя на СИК ? На техническото лице, което дойде, разкачи, опакова и натовари машината? На самата машина?

Бил е изваден протокол от машинното гласуване, бяха отчетени, преброени и вписани всички гласове, както и преференциите. Но самите флашки ги нямаше, а те по правило трябва също да са в белия чувал с бюлетините, печата, протокола. 

Започна обикаляне и чудене. Какво е флашка? Как изглежда флашката? Тези срязани пломби ли са флашка? Бавим цялата община! Разговорът с РИК завърши с краткото: "Намерете си ги". Една жена от нерви се хвана да полива цветята в стаята. Намери кутия бонбони, останала от учениците – почерпи всички. 

"Къде е складът с машините? Някой не може ли да влезе да ги провери?"

Чуваха се всякакви абсурдни предложения. В крайна сметка се оказа, че машините не са в никакъв склад, а вече пътуват, заедно с останалите от района, в ескортиран тир към София. 

Всички секции в Белене вече бяха приключили. Чакаха нас. Някак се оказах в най-горещата точка. Жегата обаче бързо спадна. Някой получи инструкция от някого да тръгваме – София ще се извърши проверката. Тръгнахме. Пак ме питаха защо съм толкова смахната (без да се употребява точно тази дума), за да стоя до края. 

Умирах от любопитство да разбера как ще се развие сагата с изчезналите флашки, след като при издирването им  кошчето за боклук беше инспектирано няколко пъти (в него имаше използвани мокри кърпички и ръкавици).

Никой не беше видял въпросните флашки.

Убедена съм, че са останали в машината. И отново – не от желание да се сложи прът в колелото на честните избори, а просто защото никой не беше подготвен за машинно гласуване.

Тръгнахме си. Малко преди това една жена от друга секция пусна на пушачите отвън (да, пред това училище тази нощ се пушеше усилено) песен на НЛО. Тематична. Ще ви я пусна за финал, защото и аз, и вие, днес няма да разберем какво се е случило с изчезналите флашки, но пък въпросната песен дава някои други отговори – за народопсихологията на българина и защо изборите се случват така, както се случват.

 

Позиция: Върнахме си София!