Общество

Извършвал ли е зверства „бащата на гинекологията“?

Общество

Извършвал ли е зверства „бащата на гинекологията“?

Снимка: Уикипедия

Движението срещу расизма Black Lives Matter (BLM) повлече след себе си световни социални сътресения, невиждани до този този момент. Спектърът от действия на BLM не се ограничава само до протестите срещу расизма и насилието, породено от него. Правят се противоречиви опити за пренаписване (и понякога заличаване) на исторически факти. Вследствие на това в жертва падат паметниците на вече покойни изследователи, медици, предприемачи, политици. Заедно с тях наяве излизат и нелицеприятни факти от тяхното минало. Днес обект на критики е Дж. Марион Симс – поредната спорна личност и човек, обявен за "баща на гинекологията".

Името на Симс се завърна на обществената сцена, когато движението BLM припомни за един от мрачните епизоди на медицинската история. Твърди се, че медикът е прилагал своите експерименти върху телата на чернокожи робини, специално закупени за целта. Интервенциите, прилагани на жените, били извършвани без анестезия, защото според лекаря чернокожите не изпитват болка. Или поне в това ни убеждава Фейсбук пост, превърнал се в основна причина за това Симс да бъде сравняван с Йозеф Менгеле. В доказателство на тези твърдения са цитирани имената Луси, Анарха (според общественото мнение претърпяла 30 операции) и Бетси. Те са единствените познати в съвремието „пациентки“ на Дж. Симс. Останалите, за които се счита, че са поне 10, са останали забулени в историческа мъгла. 

Дискредитирането на медика е факт още от 1976 г. Първите аргументи срещу него са поместени в исторически труд, озаглавен „Зверствата на непознатите“. Следват задълбочени проучвания по темата, проведени през 1978 г. от Обществото на американските гинеколози. През 2006-а пък е премахнат негов портрет от сграда на Университета на Алабама в Бирмингам. През 2018 г. следва емблематичен за днешната действителност акт на неодобрение – статуята на Дж. Марион Симс е отстранена от своя пиедестал в Сентръл парк в Ню Йорк по настояване на активисти. Настоящият момент е благоприятен за припомнянето на противоречивите етапи от живота на тази личност. В социалните мрежи популярност добиват думите: „След като усъвършенства своите техники върху чернокожите жени в Америка без упойка, Симс се отправя към Европа, където лекува белите, и то безболезнено.“ Но доколко основателни са обвиненията?

Дж. Марион Симс наистина е човек с расистки възгледи. Разглежда подробно различията между афроамериканците и европейците в свои проучвания. Така стига до заключението, че черепите на хората, идващи от Африка, растат по-бързо от тези на представителите на европеидната раса и по този начин притискат мозъка. Заради това чернокожите стават по-малко интелигентни, но за сметка на това – по-издръжливи на болка. Хипотезата, която бегло напомня тази на Жозеф Артур дъо Гобино, бащата на расизма, е официално отречена и обявена за расистка. Расата не е предпоставка за интелектуалното ниво или физическите дадености.

Неоспорими са и още биографични сведения за личността на Симс. Образованието си получава в Медицинския колеж Джеферсън във Филаделфия в периода 1835-1849 г. Сред най-забележителните му постижения е методът за лечение на везиковагиналната фистула. Приписани са му и първата успешна операция на жлъчен мехур, както и първият успешен опит за изкуствено осеменяване. Но въпреки това провежда експерименти върху чернокожи жени. Достоверен е и фактът, че през 1850 г. отваря болница в Ню Йорк, където лекува бели жени, използвайки упойка, и черни жени без анастезия.

Има и още...


Именно анестезията е ябълката на раздора за изследователите на тази личност. Защитници на Симс като Ървин Кайзер изтъкват, че в първата половина на XIX век е било непостижимо да бъдат използвани болкоуспокояващи средства по време на интервенциите. Същевременно чернокожите жени се нуждаели спешно от процедурите по лечение на везиковагиналната фистула. Състоянието им било усложнено от продължителния труд и изисквало спешна намеса, тъй като плодът при евентуална бременност може да бъде увреден от притискане на главата в родилния канал. 

Друг ревностен защитник на лекаря е Люис Уол. Той споделя, че за да се убеди в успеха на операцията, разработена от медика, е заминал за Африка именно с цел да я прилага. „Съвременните критици на Симс подценяват нечовешките страдания на жените, които имат проблем с фистулата. Сведенията показват, че пациентките на Симс доброволно са се подлагали на лечението, за което до онзи момент не е имало алтернатива.“ – коментира Уол. Много от поддръжниците на теориите на Симс споделят мнението, че той трябва да бъде възхваляван за своите успехи. С това се изчерпват аргументите в полза на един от най-известните американски лекари.    

И все пак, пречупен през призмата на съвремието, казусът с Дж. Марион Симс придобива други, морални, измерения. Едва ли са много специалистите, които ще потвърдят или отрекат историческите факти за страданията на жените. За сметка на това изникват редица въпроси, които тепърва ще вълнуват общественото съзнание. Ще решим ли проблемите на настоящето, ако заличим миналото и заедно с него – паметта за нечии зверства? А редно ли е да обвиняваме хора от минали епохи за недъзите на съвременния социум? 

Междувременно деструктивната сила на Фейсбук войните нараства. Предстои още добре забравени личности, които не са предизвиквали раздразнение преди движението BLM, да бъдат обект на ожесточени дебати. Тонове камъни вероятно ще рухнат в името на борбата срещу расизма. Открит обаче остава още един въпрос: очаква ли ни бъдеще без размирици, когато всеки противоречив паметник напусне своя пиедестал?

 

Анджела Дейвис: „Знаехме, че ролята на полицията е да защитава надмощието на белите“