За моя огромна и най-искрена изненада Великобритания гласува за излизане от Европейския съюз! Ясно е, че преднина от близо милион гласа не може да се обясни със "старците изядоха бъдещето на младите" и "гласуваха невежите и прости хора" (все пак над 70% отидоха до урните), а и велики нации не са имунизирани срещу временна ирационална лудост (справка: германците и Хитлер). Разбира се, задължително трябва да се припомни фразата на Чърчил: 

"Най-силният довод срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател!"

Основният виновник обаче е Камерън (колкото и да го обичам, още повече че лейбъристкият му опонент е комунистическа карикатура, която им гарантира десетилетна опозиция)! Защото влезе в полето на популистите националисти и в диалог с тях, припозна абсурдните им тези и им пригласяше за моментна електорална изгода, занимава ЕС с така наречените отстъпки и за капак насрочи референдум! Лидерът води, а не следва тълпата (оставката му е най-малкото)!

Единствената демокрация, която работи, е "представителната" (избираш политик, делегираш му права и се занимаваш със собствените си дела), а не "пряката". Втората действа само там, където жителите са наистина граждани, образовани и информирани, защото са банкери, часовникари, фермери и фабриканти на козметика и шоколад!

Лидерът води, а не следва тълпата!

Елементарно беше да се каже на разтревожените за имиграцията, че страната им се е справила с традиционно ориентираните към емигриране поляци (близо 40 милиона население) без проблеми, та сега ли ще се страхува от общо към 27 милиона българи и румънци, които си седят вкъщи и нямат никъде голяма диаспора по света! На всичкото отгоре Великобритания годишно приема повече хора от Британската общност (пакистанци например), отколкото балканци. И дебатът свършва...

А при едно по-детайлно вглеждане пък щяха да се видят и ужасяващите последици (не е преувеличение), и то не чак толкова сложни като загуба на БВП и свиване на икономиката. Преговорите по излизането ще се проточат осем-десет години въпреки оптимистичните прогнози за две. Накрая, за да бъде избегната търговска война заради непосилно високи мита, Великобритания ще договори нещо като статута на Норвегия или Швейцария, в който свободното движение на хора е абсолютно задължително. Ще загуби обаче възможност да влияе на решенията на ЕС и само ще се съобразява с тях, т.е. хем ще получат това, от което се страхуваха, хем няма да могат да реформират Брюксел отвътре и да тежат с авторитетното си присъствие. Опциите Турция, Канада и Световна търговска организация въобще не коментирам, защото са невъзможни. Да не забравяме, че паундът ще се срине (може до паритет с еврото; до "злорадо" изравняване с лева няма да се стигне) и всички финансови инститиции ще напуснат Лондонското сити, което е една от гордостите за британците, в посока Франкфурт например.

Ще си позволя една прогноза: тъй като шотландци, уелсци и северноирландци искат да са в Европейския съюз, а ирландците проведоха два референдума в рамките на няколко години (до удобен резултат), няма да се учудя, ако след ледения душ на суровата действителност и махмурлука на отрезвяването, в добавка със срама от глупостта, съвсем скоро имаме нов британски референдум със съвършено различен изход. Но след излизането дори той ще е безпредметен.