ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Je Suis D&G

 Je Suis D&G

„Ние сме родени от майка и баща и така трябва да бъде – това е традиционното семейство… Семейството не е нещо преходно, то ни дава свръхестествено чувство на принадлежност… Зачеването трябва да е акт на любов… Не мога да си представя детството си без майка си, всяко дете трябва да има майка и татко…“ – не сме ли съгласни всички с тези думи на Доменико Долче и Стефано Габана, произнесени впрочем в различни интервюта през последните 10 години. Показателни за консервативните ценности на модния тандем, лесно разгадаеми и в колекциите им – от безбройните интерпретации на черните женски дрехи в родната Сицилия, до състоялото се буквално преди дни ревю с недвусмисленото име Viva La Mamma. В този контекст изглежда по-лесно обяснимо изреченото пред списание „Панорама“, че децата заченати „ин витро“ са „синтетични“, защото са плод на „утроба под наем“ и „семенна течност по каталог“. Да не забравяме, че действието се развива в Италия – бастион на католицизма.

Подобно на повечето гей мъже по света, от край време са били напъхвани в други калъпи. Писнало им е!
Долче и Габана не са нито първите, нито последните на това мнение. Защо тогава Елтън Джон реагира толкова остро, а обявеният от него бойкот на модната къща „Долче и Габана“ лавинообразно събира поддръжници? Просто защото Доменико и Стефано са гей мъже и като такива, изглежда, са длъжни да се впишат в определен калъп – този на безапелационната борба за толерантност, пълно равенство и еднакви права на всяка цена. Да, но те не се вписват – може би защото, подобно на повечето гей мъже по света, от край време са били напъхвани в други калъпи – на „обратните“, „меките китки“, „извратените“ и пр. Ами писнало им е!

„Не одобрявам гей браковете. През 60-те се борихме да ни признаят, че сме различни, а сега изведнъж искаме кротък буржоазен живот като всички?!“ Това пък е Карл Лагерфелд. Да, в гей общността има и противници на гей браковете, както и очевидно - противници на отглеждането на деца от гей двойки. Имат ли право на подобно мнение хората, които принадлежат към тази общност? Да, имат. Защото това, че с нещо са различни от хетеросексуалните, от нас, не ги прави еднакви помежду им и да го очакваме е вид догма, клеймо – онова, което ги преследва цял живот.

Казаното от Долче и Габана е крайно, обидно и очевидно силно консервативно. Но и те имат право да грешат, да са емоционални, да са хора. Хора като нас. И ако не тяхната различност, която не всички приемат и малцина споделят, то именно грешките им са онова, което ни провокира да помислим до къде стига нашата толерантност, нашата смиреност, човещината ни.

 Je Suis D&G.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...