Качеството е вечно понятие. Определено и несъмнено. На първо място ни вълнува качеството на стоките, които купуваме всеки ден, именно то определя цени и продажби. Има утвърдени системи за управление на качеството, по които работят или към които всички икономически субекти в България вероятно се стремят – ISO 9000, 9001, 9004, 14001, 22000 и още куп съкращения...
Имаме – след дълги и епични борби – български стандарт за киселото мляко БДС 12:2010, за хляба- „България”, за месото- „Стара планина”. Въведоха и стандарт за висшето образование, класации на университетите, в интернет можете да намерите рейтинг за „качеството” на учителите, дадени от техните ученици. Хмммм. Всички искаме (мечтаем за) качество на здравеопазването и образованието, предпочитаме за партньор „качествен” човек, тоест човек с ценни качества... Искаме качествени и грамотни политици да ни управляват, да вземат обмислени решения в името на по-доброто качество на живот тук и сега. Е, скоро отново ще оценяваме качеството им, ако има какво да се оценява...
Темата за качеството е ежедневна, чак злободневна, но никога не излиза от мода. Да, тя е вечна. За качеството сме готови да плащаме. Да губим време в търсене и проверка, да спорим, да чакаме намаление, чрез което да се докоснем до него. Притежаването на качествената козметика може да определя настроението на жената, да удължи младостта й, за качествени (според тяхната и на модни експерти преценка) дрехи някои са готови на всичко. Използването на качествен (според мен) парфюм помага на самочувствието ми. Обожавам качествено бельо. За да развием у себе си конкретно качество, сме готови да се самоусъвършенстваме, да учим, да следваме примери... Майките, почти без изключение, смятат, че с образованието и здравето на децата компромис не бива да се прави, тоест искат Качество. А какво ще кажете за качествена, обогатяваща ви духовно и професионално връзка и качествен секс? Не се ли стремим всички към това?[[quote:0]]Една качествена книга може да ни обогати, промени, да ни напомни, че трябва да работим неуморно и върху духовното си израстване. Тук установен стандарт няма, качеството зависи само от автора и вас. Книгата, която чета, определено е такава. Чували сте за Елиф Шафак и „Любов”, посветена на суфизма и Джелаладдин Руми, наричан още „Шекспир на исляма”, нали? Тук качеството е равносилно на пир за душата ми, бедната. Един качествен филм също може да ни „отвори” очите, сърцето, да ни зареди или релаксира. Да внесе Качество в живота ни.
Оскар Уайлд пише: Единствената разлика между прищявката и „вечната любов” е това, че прищявката трае малко по-дълго. Напомня ми за качеството и модата. То никога не излиза от мода. Тя предлага все нови и нови неща, тенденции, кройки, дизайнери. Опитва се да наложи качество. И когато успее, доказаното качество се превръща в КЛАСИКА. Ето как коментира Уайлд качествата на хората наоколо:[[quote:1]]- Излъчваше изящество, белоснежната чистота на младостта и истинска красота, оная красота, въплътена и запазена до наше време в древногръцките мраморни скулптури.
- Тя беше истински благочестива жена, но така старомодно облечена, че приличаше на молитвеник с лоша подвързия.
- Той беше толкова безцветен и безинтересен, че приличаше на правителствен доклад пред камарата на общините.
Е, мистър Уайлд е цар на качествените парадокси. Настоява, че младостта е единствената ценност, която си заслужава да се притежава. Най-важното качество, значи, е младостта. Че какви ли анти-ейдж терапии не измисля индустрията, за да ни върне това качество? И кой не иска млада красива жена, нова кола – все показатели за ”добро/високо качество на живот”? Ама, ще кажете –- много философски гледате на качеството. Е, какво, на аналитичното БДС 12:2010 и други ли да ви върна?[[more]]Не или поне не засега. Срещнах един интересен стандарт за качество и той се нарича Индекс на човешкото развитие, измерва качеството на живот в различните страни. Всички сте чували за него, но си заслужава да ви го припомня. Общо взето, в челната десятка се разместват, но държат едни и същи страни, и вие като интелигентни хора сте наясно кои. Кое е важното ли – че нашата мила родна страна от 2002 до 2010 година се придвижва от 62 до 50 място във въпросната класация. Най-вероятно сега се смъкваме надолу. Разликата столица-прованс е огромна.
Усещането за качество в живота ни е твърде индивидуално. Като усещането за мода и модно. За класика. В името на Качеството, на човешкото развитие, трябват малки усилия и широко мислене. Как ще го измерим и дали изобщо има нужда от стандарт, оставям на вас да решите...
Елена Василева-Иванова
Елена определя себе си като човек със слънчев характер. Иначе е на 37 г., зодия Стрелец. Още - преподавател, автор, мама. Любимите й занимания са да пътува, да се разхожда из планината и да играе с детето...
