Общество

Как Covid-19 може да съсипе съня ни

Неочаквани последствия от заразата

Как Covid-19 може да съсипе съня ни

Снимка: Getty

Коронавирусът преобърна дните ни, но по всичко изглежда, че е повлиял и на нощите. По време на пандемията катедрата по неврология в американския университет „Джон Хопкинс“ е затрупана с искания за консултации за хора, страдащи от безсъние. Рейчъл Салас, един от невролозите на екипа, първоначално е смятала, че този пик в нарушения на съня е просто резултат от всички тревоги, които идват с опустошителна глобална криза: притеснения за здравето, икономическото влияние, изолацията.

По-късно се оказва, че нарушенията в съня са глобален проблем – приблизително три четвърти от хората в Обединеното кралство са имали промяна в съня си по време на пандемията, според британско проучване, а по-малко от половината получават пълноценен сън. „През лятото го наричахме COVID-сомния“, казва Салас пред The Atlantic.

Проблемите със съня обаче продължават и след като човек е преболедувал вируса. Според Салас вече оздравели пациенти съобщават за промени в концентрацията, дълги главоболия, мускулна слабост и често безсъние. Мнозина не изглеждат притеснени или заети с опасения, свързани с пандемията – поне не до степен, в която да обясни новооткритата им неспособност да спят. По-скоро е част от това, което медицинската общност е започнала да нарича „дълъг COVID“, при който симптомите продължават дълго след като вирусът е напуснал човека. Що се отнася до нарушенията на съня, Салас се притеснява: „Предполагам, че това е само началото на дългосрочните ефекти, които ще видим за години напред.“

Вирусът обаче може да бъде блокиран от мелатонина – това сочи изследване на д-р Ченг, заел се със задачата да анализира данни за коронавируса в клиника в Кливланд. Познаваме мелатонина като „хормона на съня“ – той присъства в организмите на всички живи същества от водораслите до човека. Хормонът се съдържа в епифизата, като секреция му е слаба през деня, а се увеличава на тъмно. Всяка нощ, когато се стъмни, мелатонинът се изстрелва от епифизата на нашия мозък и отива в кръвта ни, предизвиквайки сън. Но каква е връзката му с коронавируса?

Д-р Ченг я установява още в самото начало на вируса, когато дори все още не е получил названието си. След като публикува изследванията си, Ченг разговаря с учени от цял свят, които смятат, че откритието му може да е значително. Те отбелязват, че в допълнение към добре познатите ефекти на мелатонина върху съня, той играе роля в активирането на имунната система. Хормонът действа като посредник в организма, който ни помага да активираме самозащитните  реакции в тялото. Именно тяхното забавено действие може бързо да превърне лекия случай на COVID-19 в животозастрашаващ.

Така учени от няколко държави събират данни от пациенти в продължение на месеци, а в резултатите мелатонинът продължава да се откроява. Хората, които го приемат, имат значително по-ниски шансове за развитие на заразата. Други изследователи забелязват подобни модели – през октомври проучване в Колумбийския университет установи, че интубираните пациенти имат по-добри шансове на оцеляване, ако получават мелатонин. Когато Доналд Тръмп е откаран в Националния военномедицински център "Уолтър Рийд" за лечение на COVID-19 преди няколко седмиците, лекарите също му предписаха мелатонин.

Понастоящем се провеждат осем клинични изпитвания по целия свят, за да се потвърди влиянието на мелатонина. Ако действително се окаже, че той може да помага, това би било най-евтиното и лесно достъпно лекарство за противодействие на COVID-19. За разлика от експерименталните лекарства, мелатонинът е широко достъпен и в повечето държави може да се закупи като хранителна добавка без рецепта.

Затова медиците съветват, заедно с честото миене на ръцете, да наблегнем и на пълноценния сън. Сънят укрепва организма, а когато дните са кратки и студени, хората нямат много неща, с които могат да защитят тялото си. Ето защо е важно да спим сякаш животът ни зависи от съня – възможно е и да е така.

 

Коледата, която 45% от българите няма да празнуват. А вие?