Общество

Как Covid-19 застрашава бъдещето на Европейския съюз

Доверието в ЕС ерозира

Как Covid-19 застрашава бъдещето на Европейския съюз

Снимка: Bru-No/Pixabay

Пандемията от Covid-19 доведе до отслабване на доверието в Европейския съюз. Това е преобладаващото мнение в Италия, Германия, Франция и Обединеното кралство, според проучване, поръчано от Euronews. ЕС e силно критикуван заради бавното пускане на ваксините в страни извън блока, тъй като най-големите производители към момента са в рамките на Съюза.

Нагласите на европейците в цифри

Четири от десет души в Германия, Италия и Франция смятат, че коронавирусната криза е компрометирала позициите на ЕС. Това е мнението и на мнозинството във Великобритания, въпреки Brexit и близките резултати от референдума – припомняме, че решението за напускане на Съюза беше взето със съвсем малка преднина. Общо 17,4 млн. души предпочетоха излизането от ЕС, за сметка на 16,1 млн., които гласуваха страната да остане в Общността.

Също толкова разнопосочно е мнението на респондентите по въпроса дали Брюксел е помогнал по време на Covid-кризата. Преобладаващото мнение при германците и британците е, че ЕС не е бил от полза. Италианците бяха най-позитивни, като четири на десет вярваха, че Брюксел е помогнал. Италия е единствената страна, отговорила позитиивно на въпроса – 41,2% от италианците отчитат ползите от блока.

Единството, което е основна ценност на ЕС, не се е проявило по време на коронавируса – повечето анкетирани във всички страни смятат, че държавите са се оправяли сами, а не са имали единен план за действие и взаимопомощ. Цели 69% от италианците смятат така, следвани от 62% от германците и 58% от французите.

Противоречивите резултати показват, че Covid-19 е огромен тест за бъдещето на Съюза – в няколко държави като Унгария и Нидерландия, която е сред основателите на блока, се засилиха анти-ЕС настроенията. Ограничено бе и свободното придвижване – фундаментален принцип, залегнал в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз и развит от вторичното законодателство на ЕС и съдебната практика на Съда.

Рестарт или колапс?

„Пред ЕС има два потенциални сценария“, смята Сър Майкъл Лий, старши сътрудник в икономическия мозъчен тръст Bruegel, базиран в Брюксел. „Първият е изход, при който Covid-19 се превръща в отправна точка за рестартиране на ЕС, вторият – алтернативен път, при който кризата ускорява разпада на ЕС“.

Повече за прогнозите на следващата страница... 


Той подчертава, че  Covid-19 е огромно изпитание за Европейския съюз. „Някои го смятат за важен опит за ЕС, ускоряващ европейската интеграция по неочаквани начини. Други смятат, че епидемията отслабва властта на Брюксел за сметка на националните единици, тъй като държавите и дори регионите и градовете са главните участници в усилията за укрепване на общественото здраве.“

Сър Майкъл Лий пише в блога си, че двата сценария за бъдещето на ЕС включват тези различни тълкувания. „Това не са научни сценарии, а по-скоро разкази за това как ЕС може да се развива. Наричам първия разказ „рестартиране“ – той очертава път към по-голяма интеграция, базиран на тенденциите, видими днес. Вторият разказ се нарича „дезинтеграция“, който сочи към рискове, които в крайна сметка могат да доведат до колапс на ЕС.“

Той подчертава, че най-големият защитник на „рестартирането“ в ЕС е френският президент Еманюел Макрон, с подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел и с основните ръководители на европейските институции. „Речите на Макрон още от 2017 г.  съдържат обръщения на „състоянието на Съюза“ и са пълни с конкретни предложения за възобновяване на ЕС“.

Евроскептиците обаче набраха още по-голяма скорост по време на кризата. Според Лий много от тях са „екстремни националисти“, но в Covid-ерата дори проевропейски лидери като Меркел намекнаха за потенциален колапс. „Канцлерът Меркел, предупреди, че самият Европейски съюз може да се провали, ако еврото рухне. Макрон и италианският премиер Джузепе Конте прогнозираха колапса на ЕС, ако той не се съгласи на щедър фонд за възстановяване от кризата. През декември полският министър-председател също говори за разпада на ЕС, ако той продължи да има строги условия за управление на националните бюджети.“

Продължава на следващата страница...


Общото в общността – недоверието

В разгара на пандемията решенията на национално ниво надделяха над общата идея за съюз. „Пандемията от коронавирус е третата голяма европейска криза на 21 век“ след дълговата и бежанската кризи“, пише вестник „Ди Велт“. Изданието също подчертава, че всички държави от общността отново са изправени пред въпроса: кой съумява по-добре да се справи с кризи като сегашната – ЕС или държавите?

Вестникът подчертава, че първоначално страните заложиха на национални решения, като затвориха границите и спряха износа на медицински материали. После обаче процесът се обърна – Меркел и Макрон станаха инициатори за създаването на Европейски фонд за възстановяване и за първи път в своята история ЕС се съгласи да поеме общи финансови задължения.

Препъникамъкът  се оказа общата стратегия за ваксиниране, чието забавяне рефлектира върху всички европейци. Така много държави се върнаха към решения на местно ниво – Унгария  пренебрегна ЕС и реши да ползва руската ваксина „Спутник V“, Чехия и Словакия също са поръчали от нея, а Италия дори реши, че ще я произвежда на своята територия.

„Ди Велт“ подчертава още един политически фактор – Израел. Припомняме, че страната сключи споразумение с Гърция за свободно придвижване на гражданите от двете страни при наличие на ваксина, а Австрия и Дания изявиха желание да си сътрудничат с нея при разработването на ваксини. Изглежда доверието в ЕС е силно ерозирало, а  Covid-19 или ще "преобърне каруцата", или ще постави основите на нова структура.   

 

Европа срещу АстраЗенека: здравен или политически казус?