Наскоро една позната ми сподели, че почти ежедневно попада на инициативи, които са й интересни и които иска да подкрепи със средства или като доброволец. Но че така денонощието й трябва да стане двойно, а понякога и тройно по-голямо. А средствата, които месечно изкарва, да нараснат неколкократно. И се чуди как да отсее тези каузи, които наистина държи да подкрепя, и онези, в които би се включила, ако има възможност.
А вие как определяте в кои каузи да се включите и как да ги подкрепяте – с време, усилия или средства?
Предлагам ви следните 5 лесни стъпки:
1. Запитайте се какви са вашите интереси и увлечения.
Само ако каузата отговаря на вътрешните ни ценности и интереси, можем да сме сигурни, че ще я подкрепяме трайно. В противен случай рискуваме да се „запалим” за известно време, но скоро да започнем да си намираме по-интересни и важни неща, които да правим. Или просто ежедневието ни да надделее и да не ни остава време за каузата. Но ако тя съвпада с нашето „вътрешно Аз”, няма да имаме нужда от външни стимули и нещо все ще ни „дърпа” да работим по нея. А и много по-лесно ще можем да открием хората и организациите, с които да си партнираме. Защото единомишлениците се намират като че ли от само себе си. И водят след себе си други единимишленици.
2. Помислете какви са конкретните нужди, които искате да удовлетворите, и къде вашата подкрепа ще доведе до най-голяма промяна.
На този етап можем да „стесним” каузите по различни признаци. Първият са хората, т.е. да си отговорим на въпроса „Кого искаме да подкрепяме?” – деца, младежи, жени, възрастни хора, специфични групи, бездомни хора, наркозависими… Списъкът е дълъг.
На второ място е географският обхват – т.е. каузи на какво ниво искаме да подкрепяме – на входа/блока/квартала, в който живеем, местни каузи в нашия град или регион, каузи за друг град или населено място, такива на национално ниво, глобални.
Важно е да си дадем ясна сметка и за тематиката на каузата – превенция и здраве, изкуство, околна среда, бедност, социално включване, ресоциализация, домашно насилие, грижа за животните… Възможностите са много. Тук ключът е да сме навлезли по-навътре в проблема, за чието решаване искаме да спомогнем. И да знаем какви са истинските нужди на тези, на които искаме да помагаме. Само така ще можем да сме истински полезни. И виждайки промяната, която постигаме, да се мотивираме от резултатите. И да продължаваме. От друга страна, фокусирането на каузата ще ни спести разпиляване на усилията и ресурсите, които влагаме – като средства, време, знания, умения, контакти. Защото разпръсването само ще разводни усилията ни и ще намали ефекта от помощта ни.
3. Бъдете честни със себе си с какво можете да помогнете… наистина.
На трето място трябва да си помислим за начините, по които можем да помогнем, и какви налични ресурси като средства, време, контакти и умения сме склонни да „инвестираме” в каузата. Това може да включва даряването на знания и умения в областта, в която работим и сме специалисти – като преводи, счетоводство, маркетинг, реклама, юридически услуги, умения за преподаване, за коучинг или менторство и т.н. Но може да е просто социално значима кауза, в която се включваме с неспециализиран труд – като залесяване, почистване, пакетиране на хранителни продукти, разделно сметосъбиране, посещения в социални институции за деца или възрастни хора и пр.
Тук е моментът да сме напълно искрени със себе си и да си дадем сметка в дългосрочен план с какво можем да помогнем на каузата и на хората и организациите, които искаме да подкрепяме. Често сме склонни да се „хвърляме” с огромен ентусиазъм в нови начинания, да обещаваме как ще подкрепяме нещо или някого за години напред, как ще работим всеотдайно да се подобри положението. Но скоро ентусиазмът ни намалява. Семейните и професионалните ни ангажименти започват да ни „дърпат” в друга посока (каквото и да правим, денонощието е 24 часа, седмицата – 7 дни, а месецът – 30, най-много 31 дни). И постепенно все по-рядко започваме да намираме време за каузата.
Но хората „от другата страна”, без значение дали са деца, младежи, възрастни хора или организации, чиито каузи подпомагаме, разчитат на нас. И за да не разочароваме нито себе си, нито тях, е най-добре от самото начало да сме искрени с какво и колко можем да подпомагаме каузата, която сме избрали. Ако планираме да даряваме средства – да кажем приблизително каква сума и за какъв период от време (нека не забравяме, че хората и организациите, които подпомагаме, имат нужда от нашата подкрепа целогодишно, а не само около празниците). Ако ще се включваме с доброволчески усилия – нека кажем колко често и с какво можем да помагаме. Ако ще съдействаме с контакти и хора, които познаваме – нека е ясно до каква степен сме склонни да ангажираме с избраната кауза личните и професионалните си мрежи.
4. Помислете си и за предизвикателствата пред каузата. [[more]]Тук трябва да си отговорим на въпроса с какви предизвикателства сме склонни да се борим и което е още по-важно – докога. Твърде често работата по социални теми изисква голяма отдаденост, работа с различни заинтересовани страни, гъвкавост, промяна на лични стереотипи или обществени нагласи. А това изисква немалко усилия и време. Склонни ли сме да ги отделим? Ако не сме сигурни, е добре да помислим с кого (като хора и организации) можем да си партнираме, за да сме по-успешни.
5. И не на последно място, поставете си ясни цели и измерими резултати.
Това ще ни помогне, от една страна, да знаем как се развива каузата, в която сме се включили или самите ние сме инициирали, а от друга, да поддържаме мотивацията си висока и да виждаме напредъка и промяната, които постигаме. Освен това много по-лесно ще можем да търсим и намираме съмишленици, с които да работим.
И накрая, но не по важност: след като изберете каузата си, посветете й се. Избягвайте краткосрочните решения и обещанията, които не можете да изпълните. Бъдете уверени, че не гледате на каузата си като на еднократен акт, а като на дългосрочно добро, на което сте се посветили и което искате да правите.
Мариана Петрова е „момиче с кауза”. Има над 15-годишен опит в неправителствения сектор, работата по социални каузи и организирането на кампании. През последните повече от 5 години подпомага организации, неформални групи и индивидуални лица, които искат да подобрят ефективността от дарителската и доброволческата си дейност. Инициатор е на „Добри дела” – www.goodeeds.net, чиято цел е да свърже личностното и организационно развитие, личния и корпоративен брандинг с дарителството, доброволчеството и разказването на истории. Мариана твърдо вярва в доброто и в това, че всеки може да намери „своята” кауза. Стига само да има желание.
