Общество

Как да ваксинираме обществото срещу противниците на ваксини?

Противниците на ваксините се разделят на три основни групи - колебливите, злословниците и отричащите се. Именно с тях е важно да се говори.

Още помня, как майка ми ме водеше в районната поликлиника, за да ме ваксинират. Когато я питах "защо", тя ми отвръщаше "така трябва". С годините разбрах, че темата е чувствителна за малки и големи. Два века по-късно, след първата ваксина, спасила ни от едра шарка, ние продължаваме да спорим за ефективността на имунизациите. 

Ваксините! Неведнъж темата е предизвиквала полемика сред съвременното общество, което смее да опровергава здравните власти. Спорим, обсъждаме "за" или "против", аргументираме и протестираме неуморно срещу ваксините. Миналата година, дискусиите се разгорещиха покрай варицелата, а сега новите случаи на морбили у нас ни провокират. И докато големите участват в играта "кой знае по-добре от другите", здравето на децата ни е заложено като златен чип на покер маса.

Световната имунизационна драма

На хоризонта се появяват все повече случаи на морбили както у нас, така и по света, а темата за ваксинирането на децата срещу подобни опасни болести става епидемичен и се разпространява епидемично по социалните мрежи. Наскоро - Преди две седмици Лари Кук (наричан още "Кралят на антикасирите" стартира кампания за набиране на средства в GoFundMe, чиято обявена цел е да окуражи родителите да разберат защо задължителните ваксини "могат да бъдат проблемни за децата им".​​​ Неговото предпочитано оръжие срещу доказаната наука е Facebook. Освен платени реклами, той създава обществена група, наречена "Спрете задължителната ваксинация", която по думите му е неправителствена организация, целяща да се бори за кампании срещу ваксинацията. ​​​​​​​Справка в GoFundMe показва, че за общо четири отделни антиваксърски кампании в социалните мрежи Кук е събрал 79 900 долара. Пари, които отиват "директно" към неговата лична банкова сметка. Грешка в добре измислената системна игра на Кук, която ясно изпъква на официалната страница на организацията в интернет. 

"Аз съм активист на пълно работно време. Получавам дарения, но те далеч не са достатъчни. Аз представлявам неправителствена организация. Излишно е да докладвам за какъвто и да е доход. Живеем в капиталистическо общество и всеки може да набира и харчи средства както си иска", обяснява той пред The Daily Beast.

Примерът с Кук е достатъчен, за да добием представа за системния скептицизъм, водещ до социален смут, измами и много още. Затова международните лекари, епидемиолозите и научните специалисти подхождат с особено внимание към хората, които публично се опълчват на здравната системa. Всички те са наясно, че подбуди им са основани на социални, икономически и религиозни причини.

Дали сме за ваксини или не, винаги ще се намери някой, който да опровергае общественото мнение, излагайки на показ своите несъгласие, съмнения и страхове. Винаги ще се появи друг, който да използва един нещастен случай срещу цяла система с ясната цел да разклати съвременното общество. Всеки има право на глас и избор, но това крие рискове, които могат да бъдат в наш ущърб.

Какви аргументи може да има един човек срещу противниците на ваксините? Въпрос, чийто разяснения намерихме в "Практическото ръководство: Как публично да реагираме спрямо словесното несъгласие на скептиците към ваксините", изготвено от Европейския клон на Световната Здравна организация. В него се описват подробно ключовите ходове, които да предприемем при спор със скептик. 

Ето ги и тях, дано са ви полезни!

Правило №1 - Целевата група не са самите противници на ваксините, а цялото общество!

Различните модели на поведение, присъщи за скептиците, са лесно разпознаваеми и повод да поправим погрешните възприятия и отправим своето послание в името на общите интерес и сигурност. Противниците на ваксините се разделят на три основни групи - колебливите, злословниците и отричащите се. Именно с тях е важно да се говори.

Използвайки основните техники на речта можем да достигнем правилно и сигурно до широката аудитория. Именно ясната мисъл (послание, морални убеждения, уточнения), структурираната реч (дикция), фактите (постижения, случки и анекдоти), свързаността на словото, увереността (зрителен контакт), спокойствието, разбирането (съпричастност) и преди всичко, истината, са ключови при публично изказване. Говорът и езикът на тялото също са полезни при публичната словесна игра на роли. Но дори да владеем всички тези техники и "здрави" методи на ораторското майсторство, какъв е шансът да спечелим доверието на отрицателите? 

И още... 


Правило №2 - Съумеете ли да установите мотивите на скептично настроените хора, ще можете да възстановите истината, използвайки опозицията им във ваша полза. 

 

Добрият оратор е този, който умее и да изслушва. А това изисква способността да: чуваме, разбираме, интерпретираме, преценяваме и, след това, да отговаряме. Както можете да се досетите публичните изяви изискват сериозна подготовка. И въпреки че това не е талант, който всеки притежава по рождение, той може да се възпита.

И още...


 

Независимо дали опонентът е част от тайна организация, фиктивна експертна група или е дезинформиран гражданин, учените неутрализират нереалните очаквания, разяснявайки погрешната аналогия с разбиране и съпричастност. По този начин, медицинските представители държат на думата си да се грижат както за личното здраве, така и за общественото. Запазвайки самоконтрол, те залагат на житейски факти, изтъкващи тяхната здравна отговорност.

Множество въпроси, чиито отговори можем сами да немерим чрез отворен диалог. 

Правило №3 - Крайната Ви цел е да предпазите общественото мнение за ваксините, правейки го по устойчиво спрямо доводите на опонентите ви. Успоредно с това оказвайте подкрепа на скептиците, уважавайки подбуди им. 

Уви, когато нещата изглеждат нереално прости, започваме да се съмняваме. Още от малки ни учат, че нищо хубаво не става лесно. Затова, може би, се съмняваме в ефективността на ваксините. От друга страна, съвременното общество до такава степен е изстрадало световните манипулации, че една от основните му защитни реакции е недоверието.  Как една ваксина би могла да предпази здравето ни! Опасение, което изразяваме въз основа на страха, който изпитваме спрямо онези неща от живота, над които нямаме контрол и за които зависим от здравната система. 

В желанието си да преодолеем боязливостта си прекрачваме граници, само и само, да се почувстваме по-сигурни.  Така се създават конфликти. "Със или без ваксина ще съм здрав" (свръх увереност), "Имунизациите разболяват" (дезинформация), "Ваксините са против вярванията ми" (религиозни принципи) и "Отказвам да съм част от здравната манипулация"(емоционалност) - с тези думи, изразяваме усещането, че винаги трябва да има борба. Драматизирайки, забравяме, че всички сме хора и се борим заедно в името на доброто здраве. Какво! Да не би лекарите не са като нас? И те са простосмъртни. И те са нечии деца, родители и близки. Въпреки това, те владеят емоциите си, подхождайки с разбирате към тези, които губят своя темперамент. Те знаят, че единствено със спокойствие истината може да възтържествува и достигне до широката публика. 

Затова следващият път, когато се сблъскате със сериозен опонент (публично или не), концентрирайте се върху силата и качеството на вашето послание, въпреки страничните фактори. 

*Основен източник "Практическо ръководство: Как публично да реагираме спрямо словесното несъгласие на скептиците към ваксините", изготвено от Европейския клон на Световната Здравна организация

 

Следват Прозренията на една майка