Едно пеленаче е малтретирано в една българска АГ болница от една акушерка. И какъв въпрос си задава обществото, след като случаят излиза наяве? Дали тази жена не заслужава смъртно наказание! Това е въпросът – основният. С ужас прочетох подобни коментари в интернет. Известен български ТВ водещ, и то от малкото, които според мен стават за гледане, си беше признал в прав текст, че иска смърт за тази жена, "да го прости Господ". Готови на публичен линч, тези хора не си бяха задали въпроса как се е стигнало до този абсурден до трагичност инцидент.
Защо тази жена е посегнала на едно бебе? Та тя е медицински работник, та тя е майка. Дали не е защото не е добре психически? И ако е така, защо нейните работодатели, колеги и близки не са видели това?[[quote:0]]Защо тази болница не се е погрижила за безопасността на бебетата? Защо ръководството й е позволило двойна смяна на човек, който трябва да се грижи за новородени бебета в продължение на 18 часа? Защо само един човек е на смяна в отделението? Защо тези бебета не са при майките си? Как се дават лицензи за честни болници, кой следи за спазването на добрите медицински практики и закона в тях?
А тази жена не е ли също майка? А нейните деца, те как ще живеят от тук нататък?
Други въпроси... Защо трябваше да се случи тази трагедия, за да си признаем, че нещо в системата не върви както трябва? Кои са стъпките, които трябва да се предприемат, за да се сведат до минимум не само предпоставките за такива инциденти, но и издевателството над майките в АГ болниците, което от години е публична тайна в България?
Много въпроси трябваше да си зададем. Истината е, че мнозина, в това число и медии, стигнаха само до наказанието. Късогледството убива.
Но не само днес сме късогледи и виждаме не по-далеч от носа си.
Вчера беше подписката за увеличаване на наказанието на водачи, които са причинили смърт на пътя. Едни наранени хора в отчаянието си търсят справедливост... Но къде са медиите, къде са гражданските организации, къде е държавата? Тук въпросът не е дали един човек ще лежи 15 години в затвора вместо 11. Това няма да върне загиналото на пътя дете.
Тук въпросът е каква да бъде превенцията, какво да направим, за де не се стига до такава трагедия. Работят ли информационните кампании от типа „Спри, детето запази“ и дежурните дейности на КАТ – празненство на някой полигон с няколко детски градини? Тук има нужда от смяна на подхода, от свежи идеи, от чужд опит. Тук медиите са тези, които трябва да попитат отговорните власти: върши ли работа това, което правите, и ако не, не трябва ли да правите нещо друго?[[more]]Онзи ден пък беше случаят с хориста Георги Петров, ядосал не само министъра на културата, но и много хора, които пак не можаха да видят, че не става въпрос за 35 евро, а за много повече. Става въпрос за симптома на недосегаемостта, дерибейството и простотията, с които се управлява българската култура, а направо и българската държава.
По-онзи ден – даже и не помня. Тук всяко чудо е не само за три дни. Тук всяко чудо е само за себе си.
И от дърветата не може да се види гората.
