Общество

Как Дж. К. Роулинг стана събирателен образ за езика на омразата

Общество

Как Дж. К. Роулинг стана събирателен образ за езика на омразата

Вероятно страхът, обзел ви от увеличението в броя на новозаразените с COVID-19, ви е попречил да доловите много от обществените скандали, разтресли пикселизирания свят на Туитър. Навярно информацията за маркирания като недостоверен пост на Доналд Тръмп е достигнала до вас. Както и фактите около протестите срещу расизма. Заедно с общата картина около месеца, посветен на прайд шествията. Но какво се крие в детайлите? Не, не ви е необходима магия като тази, с която си служи Хари Потър, за да разберете. 

Аналогията с Хари Потър е умишлена. Както вече писахме, под тежестта на обществен скандал попада неговата създателка, Дж. К. Роулинг. Писателката е обект ожесточените нападки в месеца на прайд. А начинът, по който е използван Туитър, поразително напомня за неговата сила, с която нерядко злоупотребява Тръмп. Използвала ли е Роулинг демократичното си право на добре защитено мнение, или е погазила основните права на транссекуалните хора? Този въпрос отеква в медиите, а коментирането му води само и единствено до още повече неясноти. 

В основата на проблема стои препубликуването на статия, озаглавена „Мнение: да създадем по-добър свят след COVID-19 за хората, които имат менструация“. Предмет на статията са момичетата и транссексуалните хора, които „продължават да имат менструация дори по време на пандемията, но нямат достъп до хигиенични условия“. Припомняме, че коментарът на Роулинг над публикацията бе поводът за тежките нападки. Постът вече е заклеймен като проповядващ трансфобия.  

Следват опити за опровергаване на критиките. Основен аргумент, който привежда писателката, е рискът от заличаване на женския пол. После идва ред и на вече познатата фраза: „Не е език на омразата да кажеш истината“. Думите ѝ намериха място в много медии. Но въпреки това недоволството не стихва, а поражда още въпроси и коментари. При това на фона на протести, предизвикани от второ убийство на чернокож. Те вероятно са катализатор на изострената обществена чувствителност по отношение на дискриминацията. Същата дискриминация, която до този момент не бе скандализирала никого, но рефлектира върху отношението към писателка, изразила мнение.   

С това не се изчерпват критиките към създателката на Хари Потър. В края на миналата година името ѝ отново бе замесено в дебати около омразата срещу сексуалните малцинства, в частност транссексуалните. Това изгради нейният образ на трансфоб. Мненията срещу Роулинг намериха своята най-добра резюмирана версия в статия на Кейтлин Бърнс, журналист от Vox. Там е цитирано, че „Трансфобията на Роулинг е продукт на британската култура“. В материала е отбелязано, че въпреки демонстрираната любов към транс хората, авторката наричала представителите на тази група „мъже в рокли“

Това провокира прочути ЛГБТ активисти и творци да се включат с нападките си срещу Дж. К. Роулинг.

Има още...


Коментарите ѝ бяха обявени за „некоректни и жестоки“. Същевременно антирасистките протести промениха изцяло и облика на ЛГБТ шествията. Те смело отправят поглед към темата за правата на хората с различна полова идентичност. Общността отново напомни за себе си. 

Други не споделиха мнението, че възгледите на Роулинг са крайни и подкрепиха изказването ѝ като проява на лична преценка. В нейна защита са множеството други постове, в които е заявявала, че уважава възгледите на гей хората, особено на децата и жените. И то в моменти далеч преди настоящия скандал.

Тук идва основният въпрос, зададен от лагера, обособил се в подкрепа на писателката. Редно ли е хора, стремящи се към равноправие и зачитане на принципите на плурализма, да обявят нечия добре защитена позиция за крайна и недостоверна само защото не съвпада изцяло с тяхната? Проблемите на общността са безспорни. Факт е и тяхната невидимост. Но нима трябва любима на поколения деца писателка да бъде осъдена за представянето на различно от общото мнение особено когато е подчертано, че не изпитва омраза към тези социални групи, а дава гласност на лични виждания, подкрепени от неоспорими в съществуването си факти?

Подмяната на художествени текстове също не би допринесла за толерантност в макрообществото. Цензурирането на нечие произведение при наличието на омраза извън него само би означавало едно: отнемане на свободата на словото, която така ревностно пазим. А езикът на омразата е използван от хиляди потребители в социалните мрежи, които не носят името Дж. К. Роулинг. Далеч по-агресивни са публикациите на непознати за нас автори. Темата беше рядко обсъждана в медийното пространство, преди писателката да стане събирателен образ на езика на омразата. Текстове на Роулинг все още не са се сблъскали с корекции, а Хари Потър продължава живота си между страниците. Но все пак границата между заклеймения пост в Туитър и измененото съдържание на нечия книга става все по-размита. Вече видяхме как екранизацията на Отнесени от вихърабе „отнесена“ в течението на общественото недоволство.  

Изглежда, въпросите, свързани със свободата на изказванията, ще намират още повече място в съвремието. Еднозначен отговор едва ли ще има скоро. Наличието на малцинствени групи винаги ще бъде факт. Неодобрението им също. Но неодобрението не е свързано с омраза, а с умереност и информираност. От двете страни. Все по-необходима ще става и предварителната оценка на последствията по всички теми, които подлежат на коментар. В противен случай е възможно да бъдем неразбрани в искрената си защита, подобно на Роулинг. Дори името ни да не бъде поместено във вестник, а само на стената ни във Фейсбук.

 

Дж. К. Роулинг: "Не е език на омразата, когато казваш истината!"