Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Как едно парче пай може да се превърне в щастие и за някой друг

Как едно парче пай може да се превърне в щастие и за някой друг
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Въпреки че не съм човек, който обича празниците, има нещо във вселенския коледен дух, което успява да ме размекне и да ме накара да си мечтая за чудеса. Готова съм да танцувам под ярките коледни светлини, да държа в ръцете си огромна чаша мляко с какао, да се наслаждавам на тишината, да вярвам във вълшебства... Със сигурност ще се поддам на всички онези кулинарни изкушения под формата на неустоими коледни сладкиши и ще се надявам, че най-после някъде там под звездите и мен ще има кой да ме хване за ръка.

Специална е моята история с Коледа и знам, че тази ще ухае на коледен ябълков пай, на канела и печена тиква и... както традицията повелява, ще си пусна за n-ти път „Наистина любов“. И защото Коледа е любов, тази година коледният пай ще е много по-специален. Той идва изпод ръцете на майстор-сладкарите от сладкарници „Неделя“, а 1 лв. от всяко едно парче ще бъде предназначено за определена кауза.

Каква е тя ли? Ние можем да я определим сами, стига да е свързана под една или друга форма с образованието на децата в България - от подкрепа с материали, ремонти, достъп .... и каквото още ви хрумне в тази посока! Да, точно така. Време е да се огледаме около себе си, да излезем извън коловоза на собствения си свят, да бъдем полезни и за другите. Може би ще си кажете, че е поредната кауза за Коледа, но този път тя може да бъде вашата собствена и от нея да ви дели едно парче пай. Парче, което за други да бъде порция щастие.

Може да се включите със свое предложение до 1 януари 2019 г. на http://koleda.nedelya.com/. Добре е да знаете, че проектите не трябва да бъдат свързани с индивидуални личности и не включват разходи за лечение, а на финала от сладкарници „Неделя“ могат да подкрепят не една, а няколко каузи.

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...