ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как може някой да е против София Прайд?

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Свикнали сме да виждаме живота и хората в него като продукти серийно производство – един идеален продукт, един идеален образ, към който да се стремим. Идеален партньор, идеални родители, идеални приятели. А истината е, че ние сме нещо като занаятчийско изделие – всеки носи белезите на своя майстор, всички сме различни, с някои си приличаме повече, отколкото с други. Идеалите са нещо хубаво, вярвам, че трябва да има нещо към което да се стремим, да достигнем, да се борим и да работим за него.

Понякога обаче чуждите идеали ни смачкват. Хората много често се опитват да „ни счупят“ и да ни създадат наново – за да паснем на идеала.

Исторически погледнато, това се е случвало с мъжете, с жените, с децата. Случвало се е и продължава да се случва и с хората с различна сексуална ориентация. Всъщност си приличаме много повече, отколкото можем да допуснем. И тази прилика е причината да променя коренно възгледа си към София Прайд (8 юни).

Не обичам идеологията за перфектност, която ни се натрапва постоянно. Не харесвам идеологическите образи на истинския мъж и истинската жена. Много често като жени, борещи се за оцеляване в един изключително мъжки свят, забравяме социалния натиск, на който мъжете са подлагани и всички стереотипи на „мъжественост“, които им се вменяват от малки. Мисля си, че понякога да бъдеш мъж е също толкова трудно от социална гледна точка, колкото и да бъдеш жена. Те са потискани през множество механизми от „бъди мъж!“, през „мъжете не плачат“,  до „един мъж трябва да се осигурява финансово семейството си“. Обществото ни прави това не само с мъжете, не само с жените, не само с децата, прави го с всички ни.

Но и се променяме, или поне привидно. Един от белезите на тази промяна е София Прайд. Събитие, което се организира от 2008 година. Дълго време не разбирах необходимостта от подобна показност. „Не разбирах“ е удобно извинение, но истината е, че изобщо не бях мислила по въпроса. Всекидневието ни е претрупано с толкова информация, че правим някаква „хигиена“ на мисленето си. Но пък подобна хигиена често липсва в думите, които казваме. 

Разговор с моя близка ме накара да преосмисля част от позициите си. За първи път влязох на страницата на София Прайд и се зачетох: 

   Има още...