Общество

Как празникът на 24 май се сдоби с ново име

Какво празнуваме днес?

Как празникът на 24 май се сдоби с ново име

Снимка: Pixabay

Досега (до края на 2020 година) сме отбелязвали 24 май като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост". Празникът вече официално се нарича – „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност".

Промяната бе извършена от управляващото мнозинство в парламента през декември миналата година. Предложението дойде от депутати от ВМРО, като първоначалната идея беше празникът да се казва "Ден на българската писменост, просвета и култура", вместо на славянската. Това провокира остри критики както от тогавашната опозиция в лицето на БСП, така и от историците.

В мотивите си от ВМРО тогава обясниха, че обща за славяните може да се приема донякъде само глаголицата на Кирил и Методий. Писмеността ни обаче произлиза от кирилицата, която е създадена и разпространена сред другите славянски народи именно от България.

Тогава експерти от БАН заявиха, че без определението "славянска писменост" празникът се откъсва от делото на Светите братя Кирил и Методий, на което България е приемник. Това гласят две становища на различни научни екипи към БАН, прочетени в Народното събрание в рамките на гласуването на промяната.

"Поставянето на акцента само върху кирилицата и кирилските ръкописи и подценяването на ролята на св. Кирил и св. Методий като мисионери в Моравия обезсмисля честването на празника на българската просвета и култура именно на техния ден", пише в становището на Научния съвет на Института за български език.

Има и още... 


"Предлаганата промяна изтъква на преден план единствено ролята на България в съхраняване на делото на Кирил и Методий, а премълчава общославянската и европейската значимост на св. Просветители", с което свежда 24 май само до национален празник, но не и до ден, на който се отбелязва памет с международна и общочовешка значимост", гласи становището на Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при БАН.

„Предвижданата промяна би направила уязвими всепризнати тези за българския принос в европейската графична култура. Ще зачеркнем дори възприетите като Верую думи на Вазов:

"че и ний сме дали нещо на светът

и на вcи словене книга да четат"

Според експертите празникът винаги е бил честван като ден на Кирил и Методий и тяхното дело, „замислено във Византия и първоначално приложено във Великоморавия, спасено и продължено в България и разпространено чрез нея в целия православен славянски свят“. Въпреки това депутатите взеха решение името да се промени.

24 май е сред националните празници, които България е чествала най-дълго в своята история. Свидетелства за празнуването му са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен.  Първият официален празник на братята обаче е през 1851 г. в Пловдив по инициатива на Найден Геров. Датата е 11 май, когато е общият църковен празник на двамата светии.  

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар празникът все още е на 11 май. Обявен е за официален празник у нас на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г.

 

5 културни приключения, в които ще се впуснем на 24 май