ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как се борим с пандемията, наречена "домашно насилие"?

Как се борим с пандемията, наречена "домашно насилие"?

"Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от партньора ви, когато той е бил ядосан, вие сте били жертва на домашно насилие", информира ни сайтът на Министерството на вътрешните работи.

Същото Министерство на вътрешните работи, което НЕ води статистика на сигналите, подадени от жертви на домашно насилие, защото – видите ли – домашното насилие не представлявало "престъпление по смисъла на Наказателния кодекс". И те, случаите на домашно насилие, изчезват, без да оставят следа. Въпреки образуваните дела по Закона за защита от домашно насилие. За които бихме могли да се информираме, ако се "юрнем" по институциите, за да свършим работата именно на тези институции.

Защото в България нямало единна и автоматизирана система, която да обработва мрачните данни. Добре де, ама тази автоматизирана система не е като система на супермаркет, която да следи дали сме лоялни клиенти, защото в последния месец редовно сме си купували мляко и захар. Това е система, която би могла да спаси животи. Човешки животи. И въпреки абсурдите, вчера държавата направи една крачка напред в борбата с домашното насилие –  беше приета Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2020 г., разработена съвместно от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите.

За чиновниците това може и да е една великанска крачка, но ние, гражданите, сме прочели много програми, планове, резолюции, платформи, проекти...  Ние, гражданите, искаме реални мерки. Или както много добре го формулира Надежда Дерменджиева от Български фонд за жените, който е в подкрепа на жените жертви на домашно насилие, остава да се надяваме: "най-после да лъснат всички проблеми, свързани с пандемията, наречена "домашно насилие и насилие над жени" липса на официална статистика, липса на единна система, липса на достатъчно услуги, липса на финансиране, липса на желание за превенция чрез джендър образование, липса на сензитивиращи и информационни кампании и най-вече  липса на капацитет и политическа воля веднъж завинаги да се предприемат смислени и мащабни мерки на национално ниво. А не да се правят нещата на парче, година за година и накрая всичко да се крепи на желанието, усилията и канските мъки на пет човека на кръст от нпо сектора".

Ясно е, че в програмата са предложени законодателни, институционални и организационни мерки. Логично е, че са описани и механизми за превенция, за обучение и квалификация, за защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие. Но се питам дали именно сега, в условията на изолация и принудителна карантина, не е време да действаме реално, а не само на теория. Защото, ако бяхме направили нещо толкова елементарно – като това да водим статистика на "лоялните клиенти в супермаркета, който предлага какви ли не форми на домашно насилие", тогава нямаше да осъмнем с новината за поредната убита жена – тя вече е на по-добро място, но на шията на обществото като воденичен камък ще тежи почерненото ѝ семейство. 

За да ни разкаже доколко и дали поправките в Наказателния кодекс, направени миналата година, спасиха поредната жертва от този най-краен акт на домашно насилие – отнемането на човешки живот. Защото се оказва, че престъпление е извършено "в условията на домашно насилие", ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство".

Нали разбирате, не стигат само два шамара или веднъж разбита глава със саксията, а "системно малтретиране". И докато чиновниците умуват, случаите на домашно насилие се увеличават – и еднократните (защото и от един фатален удар се умира) и многократните, напук на липсващата статистика. А статистиката услужливо изчезва. Без да оставя следа...

Надявам се само, че жертвите са оставили поне една кървава следа в сърцата ни... И заради тях, а не въпреки тях - ще се борим. За да може някой ден да има все по-малка нужда от неправителствени организации, горещи линии и фейсбук групи като НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО. Някой ден.

 

Французойки използват кодови думи в аптеките, за да се оплачат от домашно насилие

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...