От прозореца на родния ми дом в София нощем, когато няма хора на улицата, могат да се видят притичващи мегаплъхове между извиращите от боклук кофи. Белите дробове на съкварталците ми са като на супергерои – могат да филтрират и едри твърди частици вече. С десетилетия, благодарение на „временни решения”, под прозорците ни преминават огромни потоци коли и пак сме по-добре от съседите отсреща, през чиито холове преминават трамваите.
И въпреки тази непоносима свинщина София за мен е най-добрият град за живеене. Моята кочина си е моя и е най-хубава. И понеже е много модерно да се гласува ей така просто на принципа „детски спомен жив”, дадох един лайк и аз за София като „най-добрия град за живеене”. Първо, защото все пак тук има „какво да се прави”, но най-вече защото има работа (прекрасно си давам сметка, че ако гледам само това, то някое населено място, в което всички работят в мините например, би се оказало най-чудесното на света).
Но да се върна към „Най-добрият град за живеене”.
Поредното мистериозно проучване, което не може да се открие онлайн, за да преценим сериозността и надеждността му, е проведено за десета поредна година от Дарик радио. За най-добър град е избран Стара Загора (честито!) и забележете колко още награди са си раздали: „Дигитален град”, „Бизнес град”, „Добри новини”, „Град, пазител на традициите”, „Град на знанието”, „Арт град”, „Най-зелен град” и любимите ми „Евро град” и „Малък евро град”. Като в детската градина, за да не остане разочаровано дете-участник в състезанието, за всяко има награда.
Предполагам, и вие като мен сте повече заинтересовани от категории като „Градът с най-добро здравеопазване”, „Градът с най-добро начално образование”, „Градът с най-малко криминални престъпления”, „Градът с най-много разкрити престъпления”, „Градът с най-благоденстващите пенсионери”, „Градът, който няма проблем с детските градини”, „Градът с най-много алтернативи за прекарване на свободното време”, „Градът с най-бърза спешна помощ”, „Градът с най-достъпен градски транспорт” и т.н., но такива няма.
Проблемът с подобни нео-соц мероприятия е липсата на всякакъв детайл и аргументация. Подробности за изследването липсват – някой (кой, защо точно той) е давал точки по критерии, които описвали очакванията на съвременния човек за град, в който той работи и живее. Вероятно там, където очакванията се пресичат с някакви реалности, се дават точки, които се броят за успех и прогрес. Така например наличието на кувьоз в болницата (ако има такава) вероятно може да бъде повод на града да се връчи награда, независимо че там няма кой да оперира един апендицит. [[more]] Споменатите бегло критерии все пак са безспорно важни и добре преписани от други такива изследвания, които се правят ежегодно в държави от ЕС – „екологично състояние, ниво на инвестиции, нови работни места, възможност за отглеждане на деца, медицински апаратури, образователни институции и други”.
Разликата с тях е, че те се провеждат не с цел раздаване на награди, а за да се анализират резултатите, да се наблюдават тенденциите и да се предизвика обществен дебат. Освен това класациите се намират лесно онлайн, класират се всички общини, а резултатите се публикуват в книжки.
Това дори декларативно е целта и на проведеното у нас изследване: „Да провокира общественото обсъждане на идеи за развитието на отделните градове, да се създадат условия за повече дебати на местно ниво и да се подобри качеството на живот в българските градове.”
Е, това няма как да се случи с подхвърлена информация и снимка на горди кметове и кметици, гушнали огромни табели с надпис „Най-добър”, от което ние просто трябва тутакси да изръкопляскаме и да усетим подобряване качеството ни на живот. Отминаха тези години. Сега е време и за малко сериозност.
