По стар български обичай днес се отбелязва Петльовден. Традицията датира от периода Османското владичество, когато се събира т. нар. кръвен данък – малките момчета са отвеждани от семействата, за да бъдат обучени и да станат част от еничарския корпус. Легендата разказва, че една майка от с. Еркеч (днешното с. Козичино, Бургаско) се опълчила срещу дошлите на вратата й турци и казала, че няма да даде момчето си. Военачалникът заплашил, че тогава ще го убие, а тя отвърнала, че сама ще направи това. На другия ден, когато се върнали турците, видели прага на къщата, опръскан с кръв – „кръвта на момчето”. Всъщност смелата българка приложила хитрост, тя убила един петел и проляла неговата кръв. Така започнала традицията на този ден да се коли петел, за да са здрави мъжките рожби. Денят някога е бил истински празник, мъжете обличали най-хубавите си дрехи, събирали се и ядяли курбана с петльово месо.
Днес обичаят е избледнял в нашата памет. Ритуалът в името на момчетата и мъжката сила се прави рядко. Все пак, за нас е повод да си припомним за него и да помислим какво е мъжеството, какво е било някога и как се е променил до наши дни.
В старите български приказки често се разказва за Юнака, който извършва смели подвизи и притежава добродетели. Рядко той има лице и име. По-скоро това е образ на доблестния мъж, който е бил пример за останалите. Днес идолите имат имена, имат профили в социалните мрежи, снимките им се „прехвърлят” ежедневно по телевизията, списанията и интернет. За някои това е Скалата, Арнолд Шварценегер или Илон Мъск. Мъжете примери са много и различни. Вероятно, защото всички имаме много различни критерии за това какво е мъжество.
На Петльовден се обърнахме към „момчетата от града”, за разберем тяхната гледна точка – какво е мъжество.
Красимир Попов, 39г., планинар и специалист в строителството:
„Мъжество според мен е да имаш силата да направиш една жена истински щастлива. Да можеш да признаваш грешките си, да имаш смелостта да подадеш ръка... И да подкрепяш в трудни моменти.”
Иван Миланов, 37г. мениджър дистрибутори в голяма компания за бързооборотни храни:
„Според мен мъжество е да живееш живота си според свои собствени принципи и да се стремиш да развиваш качества като смелост, отговорност, честност и жертвоготовност. Да бъдеш мъж е обратното но това да бъдеш дете. Децата са зависими, плашливи и фокусирани върху себе си. А Мъжът е смел, уважителен, независим и помага на другите.”
Калоян Георгиев, 39г., видео оператор:
„Мъжество за мен е да си справедлив, прям, искрен, да си отстояваш позицията. Да си изпълняваш обещанията, да си държиш на думата. Да закриляш онеправданите. Да уважаваш и цениш.”
Йордан Б., 29г., журналист:
„Да не я предаваш. Нея. Него. Тях. Себе си. Да месиш всеки ден болката на живота и да превръщаш всичко в баница, която само и единствено ти не можеш да ядеш. Но това е без значение. Важното е да е на масата. За нея. За него. За тях.”
Дали защото на мъжеството днес гледаме по най-различни начини, или поради друга причина, модерните българи не отбелязваме този празник. Всяка традиция в българския календар е имала смисъл и своето важно място. И дори сега да не ни е нужен празник, не би било излишно да отбелязваме в сърцето си добродетели като мъжеството, да уважаваме хората, които са такива, а те да бъдат пример за останалите.
Автор: Емануела Миланова
Мъжкото хоро - съчинената "многовековна" традиция
