ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как ще живеем без храна за душата?!

Как ще живеем без храна за душата?!

Снимка: palabastayo.com

Храна за душата. Точно това е нещото, което най-много ни липсва от 2 месеца насам. И докато първоначално актьорите ни призоваваха да си останем вкъщи, точно както когато ни канят на постановките, в които играят, то сега и те, и ние, публиката им, имаме остра нужда от култура или поне от надежда, че скоро тя няма да е основно във виртуалното пространство, а ще съществува реално  – в музеи, театри и кина. По света културните институции минават във все по-облекчен режим – някои от тях имат точни дати за възобновяване на дейността си, а други – евентуални такива, ако всичко се движи по план, а именно намаляване на заболеваемостта и смъртните случаи от коронавирус. 

"Това не е актуален въпрос, обсъждат се последиците от постепенното разхлабване на мерките", съобщи на брифинг председателят на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски. Но наистина ли не е актуален въпросът, когато от него се изхранват хиляди хора, а също така с удължаване на времето, в което отговорът не е ясен, все повече превръщаме битовите си нужди в основен акцент в живота си? Докога това ще ни бъде лайтмотив? 

В интервю в една от телевизиите у нас проф. Боян Дуранкев сподели мнението си по въпроса, което гласи, че ние можем спокойно да минем без много неща, включително и без театър. Видимо обаче това не е точно така. Защо? В последните близо 60 дни наблюдаваме огромен интерес и нужда от наличие на култура в живота ни под всякаква форма, която носи храна и "окриление" на душата ни. В момент, в който тази висша ценност ни бе отнета физически, тя моментално премина във виртуалното пространство. Така много музеи, както и театри отвориха вратите си за нас онлайн, а интересът беше небивал досега. Първият успешен опит бе на театър "Възраждане", който представи постановката "Вуйчо Ваньо" на 10 март пред празен салон, но с излъчване на живо във Фейсбук пред публика от над 3000 зрители. Разбира се, същото се случи и с много други театри, галерии и музеи по света. Всички те "отвориха" сърцата си за нас. Това говори само за едно – във времена, в които бъдещето е неясно, а обезверяването на населението е масово, защото сякаш светът просто спря, всички ние имаме нужда да видим друга "реалност". И най- вече да си припомним великото чувство на "пряк" досег до култура, а с това и вдъхновението, и надеждата, които са основна движеща сила за съществуването ни. 

В близо 2 месеца, прекарани от брифинг в брифинг и дори такъв в 23:00 ч. вечерта, в който бе споменато, че радиация няма, всеки говореше за това колко пари ще даде държавата и как ще помогне на нас, хората, останали с по-ниски доходи или без работа. Никой нищо не каза за културата обаче. Какво се случва на практика там? От статия на Венци Мицов в сайта "OFFNews" разбираме, че мерките са 2 – по една минимална заплата за следващите 3 месеца и безлихвени заеми в размер на 4500 лева. По първата обаче има едно леко доуточнение. За да получи някой минималната заплата, трябва да е бил с доход до 1000 лв. на месец, което реално дава възможност на много малко хора, такива, които така или иначе не са били много активни в професията си, да получат тези пари. По думите на министъра на културата Боил Банов, по тази мярка са се регистрирали малко над 600 души от хиляди, прекратили дейността си. Докато другите страни мислят активно по темата, ние, като че ли не чак толкова... 

Има ли надежда?

Да, има. И нека загатнем за нея с едно "леко преформатиране" на изказването на ген. Венцислав Мутафчийски. Така изречението: "Това не е актуален въпрос, обсъждат се последиците от постепенното разхлабване на мерките", би могло да се трансформира в: "Ако няма последици от постепенното разхлабване на мерките, въпросът много скоро ще стане актуален". Всички искаме да усетим точно онази надежда, която може би хората в много други страни усещат. Преди дни стана ясно, че един от най-прочутите музеи в света – "Уфици" във Флоренция, ще започне работа, приемайки 50% по-малко посетители. Италия ще отвори вратите на музеите си на 18 май, а Белгия ден по-късно, разбира се, при строги противоепидемични мерки и засилен контрол. 

В Швейцария пък културните институции ще заработят отново на 11 май. В други държави датите са по-скоро ориентировъчни, отколкото окончателни, но въпросът остава актуален. Парижките галерии и музеи също имат разрешение да започнат своята дейност от средата на месец май.  

В страната ни евентуална прогноза за развитието на казуса даде Малина Едрева – председател на комисията по култура към Столична община. В онлайн дискусия във Фейсбук на общината и представители на културния бранш, тя спомена, че най-рано след година влизаме в залите, за да гледаме концерти и театрални постановки. Министерството на културата от друга страна отказва да обясни как действа секторът при точно такова спиране за около година. 

Това съвсем не е обнадеждаващо предвид факта, че нашата страна е една от най-малко засегнатите от коронавируса. Следователно би трябвало много по-скоро да преминем към позитивния развой на събитията или поне към някаква дискусия по казуса най-малкото. 

Има и противоречия... 

Докато едните казват, че въпросът не е актуален, другите казват, че се мисли усилено по него. Представители на общината споделиха, че ще започнат регулярни срещи с културния сектор на всеки две седмици и въпреки отказа от дългосрочно планиране. И това е едно добро решение. Защото обезверяването на обществото не е плюс в тази ситуация, а по-скоро минус. Както трябва да бъдем здрави физически, така това трябва да се случи и психически, което без надежда за възстановяване на обичайния ни културен живот е по-трудно постижимо. Защото, ако се сринем психически, физическото ни здраве също е под въпрос. А за културата ни... Ако продължи да се мълчи относно евентуалното й възстановяване, бързо ще "влезе" в интензивното с минимални признаци за живот.

Важно е да знаем обаче едно: 

Противоепидемичните мерки са разхлабени, но това в никакъв случай не означава, че всичко вече е както преди. От нас се изисква осъзнатост и личен контрол към действията си, защото точно по този начин нещата ще се върнат към обичайния си вид и ред по-бързо и последици от постепенното разхлабване на мерките няма да има. Когато последици не са налични, по-бързо въпросът с културните институции ще стане актуален. И надяваме се, няма да бъде неактуален и пренебрегван никога повече... Ако оцелее. 

 

"Ла Скала" отваря врати през септември

От зодията ми е – близначка съм. Или пък от годините. А може и да го отдадем на характер. Но не се събирам в граници. Нетипична съм, раздавам радост и усмивки. Аз съм певица, радиоводещ и какво ли още не. Никога не е или едното, или другото. Винаги е всичко и винаги на максимума. Ако трябва да си избера три думи, те ще бъдат "щастие", "добрина" и "вдъхновение"....