Докато чаках пред кабинета на личната лекарка с дъщеря си (тогава на четири и половина), реших да ѝ почета, за да не скучае сред кихащите и температурните. Носех „Тайната градина“ – книга, която изключително ме впечатли в детството и до днес ме очарова. Четях тихичко, а Ема се опитваше да разпознае някои думи. Не знам как картината на майка и дъщеря, четящи книга, събуди възмущението на околните, но сигурно ако бях набила детето си в чакалнята, едва ли щях да отнеса повече критики.
Първо се намеси достатъчно млада жена, която не би трябвало да има старомодни виждания. Заяви ми: „Защо сте избрали тази книга? Момичето изобщо разбира ли я? Това не е роман за деца! Аз се опитах преди време да чета на моята дъщеря „Хайди“ и тя ме питаше какво означава всяка втора дума. Разбрах, че няма смисъл изобщо да се тормозя.“[[quote:0]]След това друга съвестна бг-мама я подкрепи: „И защо карате това дете да чете? Моето е на шест и тепърва учи буквите. Оставете го на мира!“ В моралното ми възпитание накрая се присъедини и една баба, стояща наблизо: „Защо съсипвате детството на момиченцето? То не бива да чете, а да играе. Защо го тормозите?“
Аз по принцип съм специалист по неутрални отговори към нахални, нетолерантни и заблудени непознати… все пак животът е прекалено кратък, за да го хабя в безсмислени спорове с безсмислени хора. Но този път ми се прииска да ги зашлевя и трите подред. Омръзнало ми е от разни добронамерени майчета, които се възмущават, че детето ми (вече на пет) може да чете бързо и гладко или че му избирам книги за по-големи. Аз нали не правя коментари за техните деца?
Може би, ако вместо да критикуват чуждите, отделят време на своите деца, ще открият, че и те умеят много неща. И ще се сетят, че дори да спреш да четеш, това няма да ти помогне с "неразбирането на думите". Но всъщност не е моя работа как другите гледат децата си.
Чуждите деца не ме интересуват, интересува ме единствено моето. И за добро или за лошо, го възпитавам в ценностите, в които аз вярвам. А да вкусиш от удоволствието на хубавите книги, за мен е един от най-големите дарове. Обичаш ли да четеш, никога няма да си сам, винаги ще имаш възможност за бягство от реалността, начин да изживееш хиляди животи, да обиколиш целия свят, без дори да ставаш от дивана.[[more]]Не казвам, че всеки трябва да чете, особено пък на пет… Напротив, нека всеки прави това, което го радва и осмисля. Аз лично се възхищавам на родители, които водят петгодишни на преходи в планината, на спортни състезания или на околосветски пътешествия. Всеки насърчава детето си в хобита и интереси като своите собствени. Неизбежно е. А децата за щастие откриват много различни хобита от тези на родителите си. И това е неизбежно. И е за добро.
Може би за да стана нормална майка, трябва да започна да пускам на дъщеря си чалга и да я оставям да гледа "випове"? Всъщност по-добре да съм „ненормална“ и да продължавам да ѝ съсипвам детството.
