Вчера се навършиха 144 години от избухването на Априлското въстание. Нямаше чествания, което е разбираемо. Нямаше обаче и споменавания в централните емисии на новините. Мисля, че не е просто недоглеждане. Не е спестяване на време за кахърни новини, траурни сводки и унили репортажи от безсмислени брифинги. Друго е и накратко може да бъде обяснено с едно – нецелесъобразно е да припомняш на едни хора, които искаш да превърнеш в стадо, че биха могли да бъдат и друго.

Свобода или смърт!

Заветът на нашите предци, в най-голяма степен формирал българския национален идеал, залегнал в ДНК-то на българската нация, на самосъзнанието ни на българи, думите, красили знамето на Първата българска легия, калпаците на легионерите, байраците на Априлското въстание. Девизът на освободителните борби в македонския край, който е на печатите, знамената на ВМРО и в заглавията на вестниците, издавани от Пейо Яворов, посветени на освобождението на Македония.

Днес обаче тези думи не са особени актуални.

Днес повелята е друга, свободата е сведена до риск за собственото и чуждото здраве.

Единствената ни ценност стана оцеляването, единственият глас е този на страха. Днес не е удобно да се празнува Априлското въстание. Не е приятно да се припомнят национални идеали, в които над живота стоят други ценности.

Днес свободата е смърт.

И ние я принасяме в жертва, доброволно, унесени от неясния страх, че не можем сами да се спасим. Друг е спасителят, а той иска да му принесем в жертва своите права, своя интегритет, своята свобода. Но който не е научил уроците на историята, е осъден да я повтаря и повтаря.

Дано не дойде ден, в който ще осъзнаем, отново, че живот без свобода не струва нищо. 

5 книги за свободата, които всеки трябва да прочете