ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как "Свобода или смърт" се превърна в "Свободата е смърт"

Как "Свобода или смърт" се превърна в "Свободата е смърт"

Вчера се навършиха 144 години от избухването на Априлското въстание. Нямаше чествания, което е разбираемо. Нямаше обаче и споменавания в централните емисии на новините. Мисля, че не е просто недоглеждане. Не е спестяване на време за кахърни новини, траурни сводки и унили репортажи от безсмислени брифинги. Друго е и накратко може да бъде обяснено с едно – нецелесъобразно е да припомняш на едни хора, които искаш да превърнеш в стадо, че биха могли да бъдат и друго.

Свобода или смърт!

Заветът на нашите предци, в най-голяма степен формирал българския национален идеал, залегнал в ДНК-то на българската нация, на самосъзнанието ни на българи, думите, красили знамето на Първата българска легия, калпаците на легионерите, байраците на Априлското въстание. Девизът на освободителните борби в македонския край, който е на печатите, знамената на ВМРО и в заглавията на вестниците, издавани от Пейо Яворов, посветени на освобождението на Македония.

Днес обаче тези думи не са особени актуални.

Днес повелята е друга, свободата е сведена до риск за собственото и чуждото здраве.

Единствената ни ценност стана оцеляването, единственият глас е този на страха. Днес не е удобно да се празнува Априлското въстание. Не е приятно да се припомнят национални идеали, в които над живота стоят други ценности.

Днес свободата е смърт.

И ние я принасяме в жертва, доброволно, унесени от неясния страх, че не можем сами да се спасим. Друг е спасителят, а той иска да му принесем в жертва своите права, своя интегритет, своята свобода. Но който не е научил уроците на историята, е осъден да я повтаря и повтаря.

Дано не дойде ден, в който ще осъзнаем, отново, че живот без свобода не струва нищо. 

 

5 книги за свободата, които всеки трябва да прочете

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...