ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как в Турция прикриват убийствата на жени

Как в Турция прикриват убийствата на жени

Снимка: Getty Images

Репресията над жените в Турция отдавна не е новина. За съжаление системният тормоз, нарушаването на основни човешки права и физическото насилие съпровождат животите на десетки хиляди дами в южната ни съседка. Не са рядкост и убийствата, които се прикриват като „убийства на честта“, а напоследък и като самоубийства.

Когато неравенството е норма

Женомразките убеждения са залегнали дълбоко в турската култура. Президентът на Турция Реджеп Ердоган и други членове на турското правителство редовно правят коментари, с които публично унижават жените. Обичайната реторика е, че жените не са равни на мъжете и че жените без деца са непълноценни. Политиците публично насърчават и вербалния тормоз над жени, облечени „неподходящо“ спрямо техните разбирания, например с къси панталони. Бившият вицепремиер на страната Мехмет Шимшек обвини за нарастващата безработица жените, дръзнали да си търсят работа. Бившият кмет на Анкара Мелих Гьокчек каза, че жените, които са жертви на изнасилване, е по-добре да умрат, отколкото да направят аборт. За съжаление, съдбата на много жени е именно такава.

Убийствата на жени се случват толкова често в страната, че се възприемат повече като статистика, отколкото като аларма за нефункциониращ държавен апарат.  Убийството през май 2018 г. на 23-годишната Суле Цет обаче е останало в колективната памет на Турция – тя е изнасилена в офиса от двама пияни мъже, единият от които е неин шеф. След това е изхвърлена от прозореца на високата сграда, а мъжете заявяват пред полицията, че Суле сама е отнела живота си. Съдебният лекар обаче констатира счупен врат, охлузвания в интимните зони и успокоителни в кръвта й – доказателства, които категорично оспорват версията за самоубийство.

Процесът продължи шест месеца и беше придружен от демонстрации и кампании на солидарност от жени. Случаят беше проследен с голям интерес и в социалните медии. Общественият натиск доведе до резултати, като съдът в Анкара осъди бившия шеф на Суле на доживотен затвор, а съучастника му – на почти 19 години зад решетките. Тогава групите за защита на жените се обнадеждиха, че вниманието, което случаят привлече, ще предизвика промяна не само в нагласите на обществото, но и в турската съдебна система.

Мистериозни (само)убийства

За съжаление, случаят на Суле си остава изключение и до днес. Оттогава още няколко случая на посегателства над жени са припознати от държавата като „самоубийства“, посочва „Дойче веле“. Такъв е случаят  на 35-годишната Айтен Кая, която преди няколко месеца беше открита обесена в Диарбекир. Разследващите стигнаха до заключението, че тя се е самоубила и приключиха случая, но близките на жената не приемат тази версия, защото прекалено много детайли не се връзват.

Продължава на следващата страница...

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...