ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Какво е да си лице в лице със сетивата и емоциите си

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

"Try walking in my shoes" – случвало ни се е да ни го казват, ние да го казваме, а правили ли сме го?

На мен съвсем скоро ми се наложи да се справям и даже да се забавлявам в непрогледен мрак. В непрогледен мрак, имам предвид пълна, абсолютна тъмнина.

Мястото е в центъра на София – ресторант Tenebris. Поводът – представянето на новия изкуствен интелект на Huawei Mate 20 Pro и приложението Facing Emotions. Прочитайки и приемайки поканата, имах едно на ум – ще има някакво предизвикателство. Е, имаше.

На събитието научихме, че новият AI на Huawei Mate 20 Pro и Facing emotions разпознават 7 ключови емоции на човешкото лице и чрез 7 звука превеждат дали това е страх, радост, тъга, презрение, отвращение, изненада, гняв. Приложението е в помощ на хора, които влизат под общия знаменател – с увреждания, и конкретно – хора с нарушено зрение.

Когато представител на Huаwei ни запозна с иновацията, започнах да си мисля, колко е хубаво, че мобилните телефони, които ние приемаме не само за абсолютна необходимост, но и като аксесоар, в крайна сметка имат и функции, които да са истински полезни. Сега ви оставям да си мислите как незрящите използват модерните телефони и продължавам с моите мисли, които в течение на презентацията се объркваха, подреждаха и даваха път на много емоции, особено когато думата взеха представители на фондация Синергиа, посветени на работата с хора със зрителни увреждания, хората от Tenebris и присъстващите „слепи“ хора. Тези, които имат по-малка степен на увреждане на зрението, далеч не мислят за себе си като за инвалиди или с нещо по-неспособни от „нормалните“ хора, те нямат и никакво основание да не са прави!

Чухме как е имало скептицизъм към приложението, както някои от хората с нарушено зрение не са подходили някога с ентусиазъм и към предложението да имат куче водач, а сега не си представят живота без него. Днес се радват на