Памела Дракърман е родена през 1970 г. американска публицистка и колумнистка в "Ню Йорк Таймс", майка на три деца, която живее със съпруга си в Париж. Авторка е на книгата “Да отгледаш бебé: Една американска майка открива мъдростта на френското родителство”.
Досега в зрелия си живот никога не съм успявала да уловя духа на едно десетилетие, докато то се случва; обикновено това става, след като всичко свърши. Оказа се, че не е трябвало да прекарвам 20-те си години в трескаво търсене на съпруг; трябваше тогава да градя кариерата си и да се наслаждавам на последните си глътки свобода. След това пък прекарах 30-те си години в отработване на съжаленията, натрупани през 20-те.
С 40-те си години искам да спестя време и да си подредя десетилетието, докато съм все още в него. Навлизането в средната възраст точно в Париж – епицентъра на световния екзистенциализъм – не е особено полезно. С типичното си съчетание от финес и песимизъм французите делят средната възраст на “криза на 40-те”, “криза на 50-те” и "пладнешкият демон" (описан от една френска авторка като “един мъж на около 50 се влюбва в детегледачката”).
Днес 40-те ти години са толкова заети, че е трудно да ги оцениш. Изследователите ги описват като новия “час пик на живота”, когато кариерата и най-напрегнатият период в отглеждането на децата се припокриват. Днешните 40-годишни професионалистки са поколението на двойните доходи и прохождащите близнаци.
Литературата третира 40-те години като преходни. Виктор Юго някъде нарича 40-те години “старостта на младостта”. В Париж това е възрастта, когато сервитьорите започват да се обръщат към вас с “мадам” без иронично намигване. Условно все още сте относително млади, но всичко започва да клони надолу – здравето ви, плодовитостта, увереността, че един ден ще прочетете “Хамлет” и ще се научите как се готви праз. Сред връстниците ми се е настанило едно настроение в стил “сега или никога”: все още имаме време за второ действие, но по-добре да караме нататък.[[quote:0]]Мисля, че най-големият преход на 40-те години е осъзнаването, че всъщност, колкото и да е невероятно, сме успели да научим това-онова и да пораснем поне малко. След още 10 години нашите 40-инагодишни откровения несъмнено ще изглеждат наивни (“Мравките виждат молекулите!”, ми каза един човек в колежа).
Но засега нека да затвърдим малкото, което сме научили и да направим преглед на нещата, които знаем днес, а преди 10 години не знаехме:
Ако се притесняваме по-малко какво мислят хората за нас, можем да съберем невероятно количество информация за тях. Вече не оставаме след разговорите в чудене какво точно се е случило. Мислите и мотивите на другите хора най-сетне са разкрити.
Хората постоянно се опитват да разберат как си ги представяме. В някои отчаяни случаи те като че ли директно ни облъчват с личното си мото, например: “Аз имам спокоен родителски стил!”; “Аз имам шестцифрен годишен доход!”; “Аз съм автентичен и не се опитвай да проектираш представите си върху мен!”
Осемте часа непрекъснат, естествен сън без приспивателни са едно от най-големите удоволствия в живота. Всъщност, задраскайте “без приспивателни”.
Пораснали хора няма. Подозираме го, докато сме по-млади, но можем да го потвърдим чак когато ние се окажем онези, които пишат книги и ходят на родителски срещи. Всички импровизират, някои просто го правят по-убедително.
Сродни души няма. Поне не и в традиционния смисъл. Когато бях на двадесет и няколко години, някой ми каза, че всеки човек имал не една, а цели 30 сродни души по света. (“Да”, каза един колега, когато го информирах за това, “и аз се опитвам да спя с всичките.”) Всъщност “сродна душа” не е заварено състояние, а титла, която трябва да се спечели. И това става с течение на времето.
С някои сродни души ще се разминем. Това се отнася и за приятелствата. Ще има незабравими хора, с които сме прекарали заедно чудесна вечер или няколко дни. Сега те живеят в Хонконг и никога няма да ги видим отново. В живота е така.[[quote:1]]Емоционалните сцени са изморителни и безсмислени. На една сватба преди много години един възрастен британски господин ме откри намусена в един ъгъл и услужливо обясни, че имам пристъп на КЕС – “кошмарна емоционална сцена”. През 40-те ви години те вече изглеждат излишни. Като за начало, вече не ви канят по сватби. А и вие, и партньорът ви познавате ритуалните си аргументи толкова добре, че можете да ги изложите за една десета от времето.
Прощавайте на бившите си, дори и на най-отвратителните. Те също просто са импровизирали.
Когато се запознавате с някой изключителен чаровник, бъдете внимателни, а не заслепени. До 40-те си години вече сте се научили да различавате нарцисите, преди да ви съсипят живота. Вече знаете, че да си “мил” не е достатъчно качество за едно приятелство, а само първото необходимо.
Младежките странности на хората може да се превърнат в старческа патология. Онова, което е очарователно на 20, може да бъде тревожно при 30-годишния и опасно след 40-те. Също така, на 40 вече виждате контурите на това, в което ще се превърнат връстниците ви, когато станат на 70.
Повече неща във вас стават универсални, отколкото уникални. Според ненаучната ми преценка 95% у нас е груповото, а само 5% – изключителното. Малко е разочароващо да го знаеш, но носи и известно облекчение.
За сметка на това откривате собственото си “племе”. След 40-те човек вече не иска да бъде сред ултраготини хора, а просто да бъде сред свои хора.[[more]]Вече казвате “не”. Никога не предлагайте обяд на хора, с които не бихте искали да обядвате. Разочарованието им ще е много по-малко, отколкото си мислите.
Няма нужда да решавате дали има Бог. Може би той съществува, може би не. Но след като и без това се притеснявате, че от Агенцията за национална сигурност четат имейлите ви, е по-добре да не знаете дали ви наблюдава още някоя невидима същност.
И накрая, още няколко съвета, събрани от четири десетилетия опит:
- Не купувайте онези прекалено малки джинси с очакването, че скоро ще отслабнете.
- Ако сте поканени на обяд с някого, който работи в модната индустрия, не слагайте “най-модната” си премяна. Облечете нещо черно.
- Ако ви харесва тоалетът на манекена, купете точно това, което е на манекена. Не се опитвайте сами да пресъздадете нещо подобно.
- Няма проблем да не обичате джаз.
- Ако се чудите дали това е дъщеря му или приятелката му, значи е приятелката му.
- Ако не сте сигурни дали това е жена или мъж, значи е жена.
